Дневник

Книги

Радвай се на живота. Положителни мисли за всеки ден

Валентинки

Rozali.com » Дневник » Поезия

От I4ito, 30 Март 2008, 21:25, Коментари: 2

Още питам се защо

Защо ме искаш? Защо след мене тичаш? Защо ме обичаш? ... още

От angel4eto_d, 26 Март 2008, 21:32, Коментари: 0

Красива си

КРАСИВА СИ Красива си,казаха ми звездите, ... още

От Po3oBkO_vili, 23 Март 2008, 14:43, Коментари: 4

Свещта догаря бавно, наоколо е тихо, ти искаш да остана до тебе още миг... В очите ти внезапно блясва една искра, изчезнала отдавна, но тя се колебае страшно да запламти ли или да угасне. Ти ще повярваш в мен и в любовта си, но трябва времето страха да смаже, а ето, че свещта угасна, "До утре" трябва да си кажем. ... още

От Po3oBkO_vili, 23 Март 2008, 13:17, Коментари: 1

Недостойни съдии

Кои сте Вие дето съдите живота си аз как живея и от какво да се срамувам, и с какво да се гордея?! Не сте ли Вие тия същите слуги на фалша и лъжата, които бързо се обръщат според завоя на нещата. Не сте ли Вие тия дето затънали дълбоко в тинята със подлости и със рушвети, пълзейки пътя си пробиват. И точно Вие ли се ровите във личните неща на хората със своята нечиста съвест несмеейки да заговорите. Презирам Ви, отрепки жалки, защото Вие се стра... още

От Po3oBkO_vili, 23 Март 2008, 13:06, Коментари: 1

Сбогуване

Отивам си. Не ме задържай! Ти търсил си ме цял живот, но само, за да ме загубиш... Оставям те. Не казвай нищо! Ти знаеш,че това е краят на нашата закъсняла среща... Целувам те. Не ме докосвай! Ти знаеш,че ... още

От Po3oBkO_vili, 23 Март 2008, 13:02, Коментари: 1

Отражение

От огледалото я гледа красива и надменна, но малко странно бледа, жена със поглед леден. Тя бавно заличава следите от грима и неусетно се стопява нейната студенина. В очите насълзени, изпълнени с тъга прозира много нежна, жадуваща душа. И само тук, сред мрака, останала сама тя дълго, дълго плаче, проклинаща света. А образът отсреща, все тъй красив и бледен се взира без надежда във мрака непрогледен. ... още

От Po3oBkO_vili, 23 Март 2008, 12:59, Коментари: 1

Свалена маска

В гърдите нещо ти тежи, в очите се таи страдание, усмивката прикрива с мъка едва задържано ридание. Умело разиграваш добре заучената роля и другите се убеждават, че ти не плачеш и не молиш. А вече не остават сили и тази роля ти тежи, с досада маската захвърляш, не криеш своите сълзи. Едва сега разбират хората, че нещо в тебе се руши, че са разбили в теб надеждата за бъдещи, щастливи дни. ... още