Дневник

Книги

Валентинки

Rozali.com » Дневник » Обяснения в любов

От захира, 27 Януари 2008, 22:12, Коментари: 2

Любовта е....

любовта е.... любовта е болка и радост усмивка и сълзи.Хората който не знаят какво е любов ще се опитат да обясняват изчерпателно но няма да успеят а които знаят знаят че не могат да го обяснят трябва просто да я изпитат да изгарят в нея до последния и дъх до мига в който изгасне и умре и остане само пепел и огъня го няма и кръвта е студена и душата е сломена небето е мрачно и звездите не греят а в очите сълзи тъмнеят сърцето е празно и навън вали а всъщност в душата ти вали сърцето ти кърви нощите са дълги и празни и на... още

От захира, 27 Януари 2008, 22:11, Коментари: 1

Мисли в нощта

Дълъг ден,най сетне е вечер.Мога да се оптусна,да си пусна силно музиката и да помисля за днес,за вчера,за живота-грешките и успехите.Толкова изживени и споделени мигове,а сега накъде?Всичко,което правим се отразява по някакъв начин на бъдещето,а ако сме допуснали грешка,ако сме наранили някой или себе си,можемли да поправим нещата или понякога е твърде късно.Обръщам с еназад и мисля,но колкотъо повече си спомням осъзнавам,че всичко вече е минало.Толкова е далечно,сякаш е илюзия.Не мога да поправя грешките,а и да можех искам ли,има ли смисъл?Мисля си за хората,с които по... още

От захира, 27 Януари 2008, 22:07, Коментари: 1

Белите рози

И тази вечер доиде на брега,седна на скалите и се загледа в морето,погледа й леко се носешепо вълните,сякаш искаше да погледне по повърхността.Беше много изморена,целия ден обикаляше насам натам и трябваше да свърши доста неща.Но да гледа морето винаги я отпускаше.Около брега скалите бяха високи,горе имаше пътека,но тя бе твърде тясно и човек трябваше да внимава....... Някога в града живеело едно момиче,в малка къща с бели рози около оградата.Те били нежни и крехки и ухаели неуловими.То всякасутрин ставало рано,поливало розите,носело вода от кладенеца,премитало... още

От захира, 27 Януари 2008, 22:06, Коментари: 1

Път

Забързана и уморена, се скимам из града, ръка протягам в мрака и търся топлина. Зловещо ме гледат уличните фенери, а луната бледа, наднича с тъга, улиците са покрити с лед, от съседната кръчма гърми музика и ехтят пиянски викове, на прозореца на една къща ме гледат зловещи зелени очи, едно коте стой и се слива с нощта, и сякаш иска нещо от мен, а аз нямам какво да му дам. Сядам рейса до прозореца и долеп... още

От desi_g_n, 27 Януари 2008, 20:42, Коментари: 1

za maja kogoto vinagi 6te obi4am

Pi6ati ti pova pismo ot raztoqnie vav vremeto kogato gledam nazat vav na6ta vrazka. Spokoina , uranovesena , nerevq6ta i do bolka iskrena. Mnogo trudno svikvam s tvoita lipsa i za da ne mi lipsva6 talkova mnogo osobeno ve4er si napraskah vazglavnicata s tvoq parfium i si slagam tvoq teniska za da te 4uvstvam po blizo do men. Pak ne spq spokoino , strqskam se po nqkolko pyti na ve4er i pak te tarsq oblqna v salzi.Znae6 li 4uvstvam se nqkak prazna vse edno nqkoi mi e otkradnal sarceto , vzelgo i e izbqgal i izpitvam fizi4eska bolka ot tvoita lipsa. Ponqkoga te sanuvam kak s... още

От захира, 24 Януари 2008, 23:50, Коментари: 6

През стъклото

Зима,вечер и отнова сняг вали, гледам през прозореца с тъга, спомени прелитат-търся топлина, а не я намирам. Колко е студено и как няма нищо,което душата ми да стопли. Мислите ми скитат с вихрушката и некъде навън те търся пак, а в този мрак, нищо не виждам, нищо не усещам, няма я луната, няма звезди, а мислиш ли за мене ти? ******* Не мога да спра да чувствам, на мега да спра да изгарям за теб, ... още

От Petkowa, 24 Януари 2008, 21:03, Коментари: 1

как сте?

... още

От plametoo, 24 Януари 2008, 00:37, Коментари: 1

obi4am te

zdravei ,slun4ice!blagodarj ti za tova,4e sega ,kogato mi e trudno si do men.obi4am te,tova e ,ti si go znae6,no imam nujda da kaja na vsi4ki ostanali,4e si moeto milo mom4e.blagodarj za vsi4ko!... още

От захира, 23 Януари 2008, 23:55, Коментари: 4

За снежинките и хората

Днес като вървях по улицата и валеше сняг усетих,че има нещо вълшебно и красиво в снежинките,толкова се нежни,крехки и искрящо бели,а щом се докоснат до земята се превръшат в кал.Мислите ми се отнесоха и си представих,че съм снежинка нося се над света,летя безгрижно и просто наблюдавам света.Забързани и заети хора,които сякаш са се изгубили из навалицата и лицата им нямат черти.Всеки със своите грижи и проблеми,мечти и разочарование.Всеки се стреми да е като другите,толкова са еднакви,че даже са облечени еднакво.Наоколо мъгла,но сякаш се е просмукала и в хората,направила ги е студени и бездушн... още

От Вилена, 23 Януари 2008, 22:35, Коментари: 1

Копнеж

Копнея да целувам устните ти. Копнея да галя лицето и тялото ти. Копнея да чувствам нежния допир на ръцете ти. Копнея да те усещам с цялата си същност! Копнея да се сгуша на топличко при теб и да се прегръщаме с много любов. Копнея да ме любиш страстно и чувствено и да искам още, и още, и още....Искам да загубя представа за времето, любими. Искам в целия свят да бъдем само аз, ти, любовта и страстта... Аз не съм илюзия Обич моя, аз съм реалността. Просто трябва да надникнеш в душата ми и да повярваш в себе си. Липсваш ми до болка... Целувам те...... още