Дневник

Книги

Валентинки

Rozali.com » Дневник » Литература

От betis, 14 Ноември 2007, 09:46, Коментари: 6

За мен и за жените

... още

От pepito320, 11 Ноември 2007, 09:19, Коментари: 1

Гордост и предръсъдици

Книгата на Джейн Остин найстина си заслужава да се прочете!!! не случайно е световна класика!... още

От Лиза-Леа, 08 Ноември 2007, 22:19, Коментари: 1

Студен есенен вятър гонеше по небето вълма от сиви дъждовни облаци над полуразрушеното руско градче. Беше следвоенна есен. Трагична, унила и гладна... Катя плахо излезе от болницата на улицата, притискайки към гърдите си малко вързопче – новородената си дъ... още

От Алис, 05 Ноември 2007, 23:00, Коментари: 2

Ръцете му

Ръцете му я поемаха,като се събуждаше сутрин.Топли,меки и фини,те й поднасяха горещото кафе и кроасаните.И тя се чувстваше като принцеса.Тези ръце играеха по струните,за да изтръгнат божествените звуци,от които зависеше прехраната им.Те брояха банкнотите,които щяха да й осигурят комфорт.Тя нямаше сили да работи,защото по цял ден мечтаеше как Ръцете обгръщат тялото й и спускаше своите надолу...надолу... На обяд тези ръце й помагаха да носи тежките торби с покупки.В тях се врязваха болезнени червени ивици, за да може Принцесата да крачи гордо и усмихнато.Н... още

От Fireball, 04 Ноември 2007, 23:12, Коментари: 3

Кибернизиран анахронизъм

Няколкло мравки се борят с ябълковата семка, на пръв поглед хаотично, но сякаш на пук на техните безразборни усилия, тя се придвижва точно в посока на мравуняка. Улисани в борбата те изобщо не забелязват, как на няколко сантиметра от тях се забива нещо огромно. А дори и след това изобщо не му объръщат внимание. Борбата, за храна и оцеляване на мравчата колония, е на първо място. Нещото се извисява на огромна височина, отвъд обхвата на фасетъчните им очи. От далеч погледнато, то прилича на най-обикновена тояга, използвана от повечето пътници при дълги пътувания. Но от близо, дори и най... още

От ROZALI, 04 Ноември 2007, 22:46, Коментари: 0

Конкурс "Творчески мигове"

Споделете с нас емоциите, мечтите и най-съкровените си чувства в своя блог. Условия на конкурса: ... още

От Алис, 15 Октомври 2007, 12:52, Коментари: 5

Есен

Здравейте!Днес по време на стачката скучаех в компютърната зала.Взех,че написах един разказ-който има желание,може да го прочете. Есента бавно нахлу в мислите на Розалия. Самота и есен за нея бяха синоними.А в тялото й още бушуваше недоволното лято. .. Тя лежеше на горещия пясък и броеше самотните мъже по плажа..Жадното й тяло се извиваше като змиорка.Изведнъж почувства две хладни длани върху очите си.Познатият глас я накара нежно да ги отстрани.Беше колегата й от университета,за когото знаеше,че родите... още

От anntonia, 14 Септември 2007, 17:52, Коментари: 3

Записки по днешните живеения

На спирката нямаше хора. Трамваят беше минал скоро и беше събрал всичките пътници в металното си тяло. По павираната улица, с грохот, профучаваха коли, разплисквайки лъскавите локви, оставени за спомен от последния дъжд. Беше задушно, слънчево и миришеше на лято - миризма, навяваща безгрижие и лека тъга. Пухчетата на тополите лениво се търкаляха по тротоара, никому ненужни. Тя стоеше на спирката сама, зачетена в някакво шарено списание. Вятърът леко рошеше косата й, топло кестенява, с огнени отблясъци. Дългите й пръсти бавно разлистваха страниците и едва долов... още

От ysmivka, 14 Август 2007, 13:02, Коментари: 2

Валери Петров

Когато бях дете, във къщи си имах коте за другар То беше черно, дявол същи, със две очи от кехлибар. Но не можа да се опази и участ го постигна зла: пред мене в тъмното го сгази една забързала кола. Видях парцалче с четри крака и муцунка във кръв и кал и сам не зная де във мрака по улиците съм върял, но още спомням си това, че в разплаканите ми очи бе всяка лампа котараче със два мустака от лъчи Валери Петров "Злопоук... още

От Marijko, 16 Юни 2007, 20:39, Коментари: 2

Утрешни решения

Днешните проблеми са утрешни решения. В това вярват хората; които не се примиряват. Мъдрият; порасъл; здрав човек знае; че в този път трябва да можеш както да нямаш мира така и да се смириш...........А най важното е да разбереш че проблемът не е твой враг; а съюзник в развитието ти и да се научиш да "четеш" посланието му. Защото той не е случаен; казва ти нещо.... още