Дневник

От Laura Nek, 25 Декември 2009, 18:39, Коментари: 3

Порнография след 23ч.

"There's just too much that time can not erase..." Да взема да си го набия в главата най-накрая... Или някой да ми го налее с фуния по-добре... Да се влее малко акъл белким в този мозък... Че така до никъде няма да стигнем... Много е лесно да размахваш големите пачки и големите пишки,да се правиш на големия мъж... Защо накрая обаче всички са ми толкова жалки...? Знаят как да си поискат,а не знаят как да те задържат...Харесва им,а ги е страх да си го признаят.. Като че ли ще им захапеш кура и няма да го пуснеш,ако кажат,че обичат да им духаш... Ей, толкова са елементарни... Повечето,разбира се.... още

От Vampire_girl19, 02 Август 2009, 00:56, Коментари: 0

New Day

Преговор: “Те ще се върнат”, при мисълта че Волтури ще се върне зада се увери ,че всичко е налице караше семейството ми през тези 5 години да е постоянно нащрек. Не ги примири това че вече можем да живеем спокойно. Рискът да се отпуснат беше прекалено голям. Дори и на моменти когато всичко изглеждаше намясто имаше някой който постоянно бдеше над главата ми...И ето че това време дойде... 1 Началото Слабата слънчева светлина проби леко през пердетата на прозорците.... още

От SheWolf, 01 Август 2009, 10:03, Коментари: 4

Писател без Муза

Книжен плъх?! В такъв ли се превърнах?! От години съм заровен сред книги, от години единственото, което правя е да чета и пиша. До скоро бях спокоен, поне това можех да правя, докато не потънах в дупка. Докато всичките ми идеи не се взривиха, докато не потънах в така наречената „творческа криза”. Когато се огледам около себе си виждам единствено смачкани листове с надраскани по тях няколко изречения, в които дори не виждам смисъл. И ето, поредните ... още

От ^proletno^uhanie^, 02 Юни 2009, 09:00, Коментари: 6

Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

Ровейки се из интернет пространството, попаднах на това: "Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твъ... още

От Мадам Бътерфлай, 29 Май 2009, 18:26, Коментари: 3

"Да се чуе на света и твоят смях!"

Хей страннико,на къде вървиш? Не се ли умори да бродиш? Седни и почини си,трябва малко да поспиш, за да имаш сили утре пак да ходиш! Разкажи ми за живота си трънлив, но без да премълчаваш нищо и само не лъжи,че си щастлив, че в очите ти изписано е всичко! Поплачи си,ако трябва ще те утеша, и с пръст ще избърша от окото ти сълзата! На колко рамена си плакал досега и колко скрити рани носиш във душата? Любов ли търсиш или тя е бреме? Просто прошка за извършеният грях! Незнам какво е,но е време да се чуе на света и твоят смях! ... още

От meg4e, 29 Ноември 2008, 22:21, Коментари: 3

зя книгите и живота

силно ви препоръчвам да прочетете "Не без дъщеря ми", макар че сигурно повечето от вас са я прочели вече, но все пак за онези, които не са се добрали до нея нека го направят и ке преусмислят поне малка част от живота си. това е книга от поредицата преживяно и са старички, но много ценни... още

От the_lioness, 26 Октомври 2008, 19:06, Коментари: 4

Тъга....

... още

От захира, 25 Октомври 2008, 18:49, Коментари: 6

Неизпратено

Не казвай нищо,просто чети..... Времето минава и всеки продължава напред по своя път,нашето остана толкова отдавна в миналото,просто аз отказвах да го приема,заблуждавах се,че още има шанс всичко да е като преди,живеех със спомени и всеки път,когато си тръгвах винаги се обръщах назад с копнеж,исках да се върна,да изтичам и да те прегърна или поне да гледам как се отдалечаш от мен,докато съвсем се изгубиш от поглед.Толкова пъти търсех в очите ти нещо,което да ме върне пак.Толкова излишни думи и толкова премълчани неща,толкова пъти се наранявахме взаимно,толкова пъти се разминавахме.Поис... още

От захира, 14 Юни 2008, 18:41, Коментари: 1

Бяг

Знаеш ли понякога така искам да избягам от всичко,от ежедневието,което сякаш е безкрайно,от хората,от себе си. И къде ще отидеш? Не зная,някъде по света.Ще бягам с вятъра,ще летя с мечтите си,ще танцувам с вълните.Но знам,че колкото и да бягам,по малките пътечки встарни от пътя никога не мога да избягам от себе си и да спра да бъда,това което съм.Но в тези малки ежедневни бягства откривам интересни неща,понякога скрити встрани и сякаш незабелязани от никого.Понякога хората сме твърде забързани,за да се огледаме.Понякога просто не виждаме или не искаме... още

От ^proletno^uhanie^, 01 Април 2008, 18:48, Коментари: 0

Една мечта

Затварям очи и ги виждам - онези красиви люляци, цъфнали навсякъде. Усещам аромата им! Усещам ги с всяка фибра на тялото си. Виждам и онези пчелички и пеперудки, които "измъчват" тези красиви цветя. :) Жужат наляво-надясно и някакси, по свой си начин, допълват тази чудна картина. Толкова красота, че ... чак не мога да повярвам, не мога да осъзная къде съм - в рая ли?! Уханието им е неповторимо - никой парфюм на земята не ухае така... Кара ме да се връщам назад във времето, когато подарявах на учителката с... още