Лято,което благодарение на него (Вальо) се превърна в най-хубавото през целия ми живот.
 Запознахме се в курорта Слънчев бряг.Аз работех като рецепционистка в един хотел.а той в лоби бара на хотела.Влюбихме се от пръв поглед.Всеки ден бяхме заедно на плаж,в почивните дни се разхождахме.На първата ни среща излязохме вечерта и ни заваля топъл и силен дъжд.Скрихме се под козирката на един магазин,той ме притисна силно до себе си и ме целуваше докато дъжда не спря.Така есеки дне прекаран с него беше истинско вълшебство.
 Един ден баща ми се обади,за да ми каже.че са ме приели в университета и трябва да се прибирам обратно в София.Стана ми хубаво,защото успях да вляза точно там,където исках най-много,но същвервмвнно се чувствах ужасно тъжно,защото трябваше да оставя Вальо.През деня си взех билет до София,а вечерта  той ме изпрати до автогарата заедно с колегите ми от хотела.Когато си тръгнах от него....част от мен остана с лъчезарната му усмивка и прекрасните му очи.Дълго след като автобуса потегли той беше пред погледа ми,я съзнанието ми.Искаше ми се да сляза и да дотичам при него,но не ми достигна смелост.Мислех и все още мисля за него.Дори и малкото време прекарано с това момче,аз се привързах и започнах да изпитвам странни чувства,които той провокира в мен.Наиситна не исках това лято и моментите с него да свършват,но аз провалих този вълшебен свят в който той ме накара да заживея и в който исках да бъдем само двамата.Все още изпитвам нещо към него,чувство,което не мога да си обесня.Не знам как бих реагирала,ако един ден той застане пред мен.Исках да съм истински щастлива,ако ме беше последвал в София ( той е от Сливен) или ако аз бях останала в Слънчев бряг.
 След като се върнах в София,след известно време тръгнах с едно мое старо гадже и до ден днешен съм с него(вече 8 месеца),живеем заедно отскоро.Но откакто започнах да пиша с Вальо в скайпа.....вскчко се промени.........
  ЗАБОГА,колко ми липсва.....Откакто си пиша с него съм друг човек,човек който се усмихва само когато види че той е онлайн и пише с мен.Той е човека,който обърк мислите ми,чувствата ми,света,в който живеех,той ме накара да се съмнявам в любовта си към моята половинка,карам е да си задавам въпроса "Още ли обичам приятеля си или има друг?".Вальо ми говори как иска да съм до него.Казах му:"Недей да ме пренасяш в твоя свят,не ме поставяй в твоите мечти.....Тъжно е,защото това е нереално.",цялото богатство на един човек са мечтите му.Неговото са мечтите,в които иска да е с мен.И аз искам да бъда в тях,искам да бъда в неговия живот,в неговия свят,така както той го описа.Сега ми казва че съм била егойстка,че съм го оставила,давайки му напразни надежди! Не бях егойстка,просто не исках да страдам,да обичам някой,напразно да градми мечти,да живеем с надеждата,че всичко ще бъде както го искаме,а в един момент всичко да се обърка и да разбие сърцето ми.Е добре,може и егойстка да съм била,но е било за да се предпазя от една болка....
 А сега.......той пак иска да сме заедно,но не мога да причиня това на моя приятел,който ме обича и ми дава цялата си любов.Нека поне веднъж помисля и за сърцето на друг човек,а не за своето...