Дневник на захира
Жената
Написано на 28 Февруари 2008, 23:04 ч.
Пусни музиката и я гледай как танцува в тъмнината,тялото й е осветено от приглушена неонова светлина.Тя се носи като сирена с музиката,движенията й са хармонични,тялото й е гъвкаво.Очите й излъчват топлина,в тях гори огън,който те изпепелява.Те са зелени и дълбоки като морето и какво се крие в тях не знаеш.Когато се усмихне изгрява нов ден и слънчев лъч осветява и стопля всико,когато е тъжна сякаш мъгла пада над света,нейния гняв е като буря,помита всичко по пътя си.В нея има всички нюанси на дъгата,така неуловими един след друг се сменят.Тя танцува и в нея се сливат всички стихии.Образите изчезват,остават само силуети,които се носят наоколо,неясни сенки.Ръката й те докосва,нейната милувка е толкова нежна и топла.Устните й са като листчета от роза,нежни и студени,но целувката й е така изгаряща.Косите й са тежки,тъмно руси,люлеят се около нея,усещаш ли този аромат,така слядък и неуловим,така неповторим,като на диво цвете сред полето.Тя танцува,усещаш ли вятъра?Сълзите й са като дъжда,падат тихо в нощта,тя е силна и горда и плаче само,когато е сама.Мечтите й са пъстри и необятни и сякаш с тях душата й лети и преоткрива света.Пътят й се губи в простора,появява се и пак изчезва за миг,неочаквано и тихо.Тя е ангел и демон и с едно движение преобръща целия ти свят.Погледите се пресичат,тя те гледа уверена,студена.А ти не знаеш,какво да направиш изпиваш я с поглед,тя знае,че я желаеш и тази нощ отново ще я сънуваш.Сърцето ти бие до лудост,тя го усеща,не се заблуждавай,тя те обича,така както само тя може,от край до край,с всички свои сетива.Чудиш се,коя в действителност е тя,просто една жена.....
Още от личния дневник на захира
Неизпратено
Не казвай нищо,просто чети.....
Времето минава и всеки продължава напред по своя път,нашето остана толкова отдавна в миналото,просто аз отказвах да го приема,заблуждавах се,че още има шанс всичко да е като преди,живеех със спомени и всеки път,когато си тръгвах винаги се обръщах назад с копне...
Спомени
Сутрин е.Спя и в просъница чувам будилника,подяволите не е будилника,а е звънеца.Днес съм почивка,кой ли може де е по това време.Звъни се втори път,няма как трябва да стана.Отварям вратата и я виждам,приятелка от стария ми клас,с която стояхме заедно в 5 и 6 клас и не сме се в...
Още те обичам....
Любовта ту се появява,ту изчеза.Тя си мислеше,че всичко е приключило отдавна,че е забравила.Не се бяха виждали година,не мислеше за него,нито се ровеше в спомените,покрити с прах на тавана.Миналото си е минало и всеки има право на следващ опит да е щастлив.
Тази вече...
