Утро. Тъмнина. Тишина.
Сърцето ми е преизпълнено с топлота, нежност и любов. Погледът ми се спира на спящия мъж до мен - моят съпруг. Диша равномерно, обърнат на една страна, с ръка под възглавницата.
Денят, в който го срещнах преди две години, ми се струва, че бе вчера. Върви срещу мен
усмихнат и красив. Дните с него са изпълнени с копнеж и безгрижие, смях и наслада.
Обръщам глава на другата страна и долавям най - нежното дихание. Взирам се в любимото личице на моето невръстно детенце. Колко прилича на баща си - умалено негово копие. Устните леко отворени, ръчичка под възглавницата, кичур коса покрива челото. Красив и спокоен.
В тази стая са любимите ми хора - съпруг и син. Мечтите ми политат. Сърцето ми бие учестено - това са ударите на любовта. Любов всеобятна и всеотдайна. Любов окриляща и ставаща все по-силна с времето