Така първо да кажа ,двъхновена съм от нещо ,което никога не съм вярвала, че ще ме вдъхнови.Нека ви разкажа какво стана днеска и последните дни от моят живот. Значи напоследък съм много самотна ,адски много имам чувството, че никой не може да ме разбере ,което найстина е така ,защото да не забравяме че съм в една такава неконфортна възраст.(за това после)

Днес милата ми майчица ме изнуди да я изправя до работата й понеже и било скучно естествено ,аз се съгласих ,защото и без друго само безделнича докато не съм на училище.Вървим си с нея и понеже в моят град има една много интересна църква, която се казва "Църквата на разбитите сърца".На портите и има едно сърце със 7 забити меча в него ,което синволизира разбитото сърце на Дева Мариа ,когато са разпънали Христос.(това беше само за пояснение ,продължавам) Майка ми искаше да влезнем ,защото тя е много религиозна жена ,докато аз не се чувствам конфорно в църкви ,понеже не, че не съм вярваща просто мисля ,че църквата е създадена да маниполира хората ,а библията е крайно преуличена в полза на църквата ,но разбира се влезнахме. Майка ми каза ,че тук идват хора с разбити сърза (независимо от любов и т.н.) и след това се чувстват по- добре. Естествено аз не намирам капка логика в това (т.е. не намирах) ..та няма значение подробностите.След като се прибирах за към вкъщи размишлявах над една тема ,но нея довърших ,защото ми беше сложна за следобед.Размишлявах над това че аз бягам от себеси и не само аз всички бягаме от себе си.Обичам да пиша ,по точно обоожавам да пиша и то най -вече в сферата на философията и психологията,обичам да танцувам ,адски много също така съм и адски самотна.Само че, аз бягам от себе си и от тези неща,чесно казано, когато някой ме попита какво обичаш да правиш ,последното нещо , което ще му кажа е ,че обичам да пиша.Защо? Защото не мисля , че ще ме приеме насериозно ,не претендирам, че мога дори допускам правописни грешки ,наясно съм с това ,аз просто обичам да го правя.Също обичам да творя не зависимо какво творя ,със глина ,пластелин или молив се едно е аз просто обичам да го правя.Казвала съм тези неща само в Интернет понеже ,знам че никой не ме познава, който и да ми направи критика се едно ми е едно ,но го отричах преди ,незнам защо просто го отричах ,явно ме беше страх от критиката , а си мислех че не мее страх от нищо.Тук идва времето да кажа една от любимите ми мисли

"Никога не познаваш човека до край ,дори и себе си "

Бягам и от любовта.Защо ? Защото ме е страх от нея ,защото съм на 16 години и през живота си никога не съм се влюбвала сериозно освен еднпъд ,но сега никак не мисля, че е било сериозно ,щом го забравих толкова бързо.Нооо стигааа аз съм просто тинейджърка нищо не съм видяла ,да бях на 70 и да не се бях влюбвала тогава можех да кажа ,че не вярвам в любовта.Истината е, че вярвам в нея и усилено бягам от факта ,че всъшност едно от най-големите ми желания е да обичам и да бъда обичана ,да има някой с ,когото свободно мога да говоря ,за това което пиша без да ми пука какво ще си помисли той за мен ,понеже знам ,че ме обича.Не казвам ,че съм романтична личност ,не си правите грешни представи ,за мен ,защото не съм не понасям всякакъв вид лигавщина и сантименталности, просто ми се драйфа от тях.Просто искам да срешна човека ,който ще вярва истински в мен (не говоря за взаимното доверие) ,а за това когато ти предстои нещо важно ,нещо което има значение за теб и някой да ти каже "аз вярвам в тебе ,знам че можеш" ,защото всички трудности пред ,който съм била изправяна чувах ,само "спокойно ще има и втори шанс ,винаги има втрои шанс".Аз винаги съм се справяла ,не се лаская просто е така ,защото когато човек преследва целите си , целият свят му съдейства (друга любима мисъл..Алхимика).На мен ми писна да се доказвам пред някои ,не ми пука вече.Малко се отклоних ,та исках да кажа в този абзац ,че знам че някой ден ще дойде тоя човек и взимно ще си помогнем.

Колкото до това ,че съм самотна.Да самотна съм няма какво да си кривя душата ,преди една седмица ми беше забавно ,сега вече не ми е забаво, лошото е ,че не искам само приятел (момче - гадже) искам и приятелка ,само, че не одавна се убедих че няма такова животно ,но ще ми е проятно да се използваме взаимно с някоя (това как прозвоча). Друго лошо нещо е че не признавах това пред себе си ,самотна съм от доста време (1-2 седмици) ,а го усазнавам днес.Защо ? Защото пак не исках да призная пред себе си,защото се правя на хладнокръвна и непобедима ,всеки си има слабо място ,а лошото е когато си го нараниш сам.

Цялата ми мисъл за този блок ,дойде от това че всъшност за всичко е виновна психиката и не само моята на всички ,защото ако престанем да мислим колко сме самотни и да си повтаряме ,че ще си останем самотни до края ,това ще стане.Четох не одавна че какво си помислиш т.е. за каквото се нагласиш да се случи това става и найстина е така, по профила ми във Myspase бях сложила картинки с който обиждах любовта ,махнах ги мисля да маха абсулутно всичко ,което показва ,че съм нещастна самотна и глупава ,защото дълбоко в себеси знам че не съм ,както и всички други заблудени хора.

И какъв е изводът ,цялото зло ,което ти се случва е само и единствено заради теб (с някой изключения ,промерно майката пророда ,която е кучка) !