Толкова много целувки се сляха в една . Лятото ми подари тази среща с него. И от тогава имам усещането ,че не е спрял да ме целува . Но, тази, тази целувка  беше различна. Тя   заживя отделен живот  в съзнанието ми . Първата ми истинска целувка. Не беше сърцето ми виновник да разбера това . То горкото онемя за момент . Само леко потрепваше изпод дланите му. Усмихвах се .Не можех да спра да се усмихвам и да го притискам все по-силно. Двете ми ръце искаха да задържат този миг на всяка цена. Какво ставаше? Нима не беше обикновена вечер , както всяка наша обикновена ,но така чакана вечер заедно . Нима се чувствах по –различно сега ? Защо ? Не беше повода ,не беше датата .Беше лицето му надвесило сянка над клепачите ми . Приплака ми се . Той ме погледна така сякаш пред очите му се раждаше слънцето. И ме целуна отново. Усетих как не ми достига въздух .Започнах да дишам прекалено бързо. Изплаших се .А , той ме целуваше без да спира .Не по –различно от друг път .Беше една обичайна вечер с най-обичайните наши целувки ,но аз дишах все по-трудно.

-Едва дишам –казах аз. Чувството е сякаш...Сякаш се возя на скоростно влакче. Той се усмихна.

-Така ли ?

-Да, сърцето ми ще излети напред.

-Това влакче вози двама ни – каза той и пак започна да ме целува.

Както стана тази вечер с моето дишане ,с моето сърце ? Дали то не се изплаши от мисълта ,че вече не сме самички ,че вече има кой да се грижи за нас .Че, вече има за какво да плача. Тази вечер разбрах ,че най –накрая е истина . Качих се на скоростното влакче . А , то ме понесе ,но бавно и леко . Тази скорост едва вееше косите ми ,но спря дъха ми и накара цялото ми тяло да се подготви за  Голямата Промяна . Тялото ми се освобождаваше от самотата капка по капка . Тя беше застинала в ума ми ,но и по ръцете ми, по очите ...навсякъде . Вече не ме беше страх . Сега бях изпълнена само с аромат от спокойствие .Лилаво розов аромат напомнящ на мъгла . Тази мъгла се спусна върху стаята . Наистина не бях сама . Не бях сама! Заслушах се.

-Пак ли Браян Адамс ?-засмях се аз

-Гадина съм... нали трябва да те прелъстявам някак .

-Накъде повече искаш?

-Аз искам да те измъча до край .

-За това пак слушаме Браян Адамс ?

- За това. Забелязах ,че ти харесва .

-Изобщо не го слушам . Не слушам какво ми пускаш .То е само фон .

- Е да ,но сега се заслуша . Мисията ми ще е успешна !

-Успешна е ...казах ти ,че е успешна от много време .

  И сега е моят хоризонт. Сега е слънцето.Сега е всичко , от което имам нужда. И не искам повече. Спокойна съм . И обичам.

  Обичам те. И всяка наша вечер е прераждане . Всяка наша целувка ме плаши ...със сила и лудост. Обичам те. И песента вече е истина. И аз наистина дишам . Обичам те. Просто .... това е положението. Едно любовно положение.