Дневник
Rozali.com » Дневник » Дневник на захира » Коледа
Дневник на захира
Спомени
Написано на 20 Януари 2008, 17:40 ч.
и с нежна светлина наднича
в тъмната ми стая пак,
а в мислите си още нося онзи бряг
и онова море,
изпълнено със толкова щастливи мигове,
вечерните раходки по брега,
гледах вълните една по една,
как идваха и си отиваха,
а ти вървеше до мен и се усмихваше,
и нощите в града
и тях ги помня,
как танцувахме
и сякаш музиката преливаше през мен,
усещах топлия вятър
и гледах играта на светлините,
а луната се оглеждаше във вълните
и лунната пътека бе толкова красива,
а очите ти бяха пълни с топлина,
сега остана някъде само тъга!
**********
И трепетна въздишка,
за миг в далечен спомен,
в незнаен пристан....
**********
Мечти,илюзии и спомени
се преплитат в едно
и как боли,
когато рухнат,
останаха ми само тъжни спомени,
за миналото,за грешките,
които допуснах и времето,
което не мога да върна.
И пак се срещнахме на онази гара
и пак се разделихме там.
Всеки път си мисля,
че е за последно
и всеки път забравям,
искам да ти кажа всичко,
но не мога.
Кажи ми,че всичко е минало,
че не знача нищо за теб,
нарани ме,нека ме боли,но да те забравя!
Още от личния дневник на захира
Сутрин е.Спя и в просъница чувам будилника,подяволите не е будилника,а е звънеца.Днес съм почивка,кой ли може де е по това време.Звъни се втори път,няма как трябва да стана.Отварям вратата и я виждам,приятелка от стария ми клас,с която стояхме заедно в 5 и 6 клас и не сме се в...
Любовта ту се появява,ту изчеза.Тя си мислеше,че всичко е приключило отдавна,че е забравила.Не се бяха виждали година,не мислеше за него,нито се ровеше в спомените,покрити с прах на тавана.Миналото си е минало и всеки има право на следващ опит да е щастлив. Тази вече...
Знаеш ли понякога така искам да избягам от всичко,от ежедневието,което сякаш е безкрайно,от хората,от себе си. И къде ще отидеш? Не зная,някъде по света.Ще бягам с вятъра,ще летя с мечтите си,ще танцувам с вълните.Но знам,че колкото и да бягам,по малките пъ...
