Вчера прочетох за втори път една от любимите ми книги: "Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд. Обичам да си препрочитам книгите. Защото всичко ти прави едно впечатление, когато се сблъскаш с него за първи път. И съвсем различно, когато вече си придобил някакъв опит след това. И понеже там сюжетът се върти именно около красотата и младостта, се запитах какво е красотата- порок, прищявка или привилегия? А младостта?
Красотата може да бъде преди всичко едно много относително понятие. Защото всеки я разбира различно. Но неизменно може да определим красотата като два вида- външна и вътрешна. И всеки сам си преценява коя за него е по-важна. Аз се убедих за себе си, че когато човек обича, е способен да преглътне много недостатъци у другия, включително и тези спрямо външния му вид. Убедих се, че когато си влюбен или когато просто познаваш добре човека срещу теб, за теб няма абсолютно никакво значение как изглежда той. Защото ти вече си обикнал ума му, душата му...
Красотата може да бъде порок- за тези, които не умеят да я ценят правилно. За тях тя се превръща във вреден навик, който поддържат всеки ден, страхувайки се, че откажат ли се от него, може да загубят същността си. Това е много жалко. Но хората са различни. И доста често ние- хората, се губим по пътя към себе си. А това все пак е простимо. Всеки има своите пороци. Ако за някои това е красотата, това далеч не значи, че те са по-лоши от други. То просто означава, че са по-суетни личности. Понякога прекалено даже. Но нали затова се казва порок? Защото пороците са именно за това- да се прекалява с тях! :-)
За много хора красотата се е превърнала в прищявка. Което, честно казано, за мен е напълно нормално в това време, в което живеем. Отвсякъде ни залива комерсиалната красота. И просто е неизбежно да се скриеш от нея. Затова е и разбираемо да се стараеш да се впишеш и ти в приетите, незнайно от кого, норми за тази красота. И това ако не е прищявка, здраве му кажи! Ние много често сме склонни да искаме неща, които са искани от всички. Ние понякога не знаем какво искаме, затова правим по-лесното- пожелаваме чуждото или всеобщо харесваното. И така се лишаваме от правото на собствено мнение, без дори да си даваме сметка за това.
Дали красотата е привилегия, обаче? За съжаление или не, трябва да призная, че е така. Особено при нас, жените... Никога не бях се замисляла какво е чувството да НЕ си що годе хубава жена. Но наскоро го направих. И осъзнах с тъга, че да си жена е по-лесно и по-приятно в много ситуации, но когато си и Хубава жена, това става далеч ПО-лесно и ПО-приятно... Защо е така? Защо трябва да е привилегия? Нали по дрехите посрещали,а по ума изпращали? Да, но когато се сблъскаш с реалността, осъзнаваш, че не винаги е така. И че за някои неща наистина ти се налага да си "привилигирован". Иначе "не вървиш"... :-(
Красотата и младостта- две свързани понятия. Красотата е порока на младостта. Но не само. Младостта е привилегия. За някои.
Но и двете могат да бъдат просто прищявка, когато не ги ценим правилно...