Дневник на захира
На брега мисли.....
Написано на 17 Януари 2008, 23:28 ч.
Вечер на брега на океана.Усеща се топлия бриз и соления мирис.А на брега стои едномомиче.Вятъра тихо и разказва,къде е бродил,а вълните й нашепват за танца на пъстрите рибки,за морските перли,погребани на хиляди мили под повърхнстта,и красотата на русалките.Тя идва на брега,когато е самотна,тъжна или ядосана.Тази вечер и ядосана.Очите й казват всички,в тях гори огън и проблясва зловеща зелена светлина.Кръвта й гори.Тя знае,че не се е справила,а е можела много повече.И това я ядосва.Тя винаги иска повече,да даде най доброто и да се справи най добре,във всичко,с което се захване.Щеше да се справи,но в онзи момент всички мисли изчезнаха от главата й и проста не успя.Сълзи от болка и яраст се стичат по лицето й.Топлият вятър гали косите й и се опитва да я успокой,вълните сякаш и те споделят болката и гнева й.Има нещо толкова нежно и крехко в морската пяна,сякаш в нея са събрани душите на русалките.Внезапно мислите й отлитат надалеч,има нещо толкова необятно в морето и така неподвластно,като душата й.Очите й са зелени и дълбоки като морето.Така необятно сякаш никога не можеш да достигнеш другия край.Мислите и летят с вятъра.Няма нищо по красиво от мечтите.Де да можеше и тя да полети,да бъде птица,бял орел,така свободна и така силна.Очите й ще виждат всичко,а крилете й ще порят вятъра,ще се изгига над облаците и тихо ще се спускат над жертвите си,царствено,просто за да оцелее.Такъв е животът само силните оцеляват,но за разлика от хората хищниците не са жестоки,те иамт нужда от плячката си само,за да оцелеят.Докато хората са жестоки,разкъсват те за удоволствие.И колко още мисли.....
Още от личния дневник на захира
Там,някъде
Моите истини и твоите лъжи
се срещат тихо във мрака,
там сме били и преди,
мигове откраднати,
в спомени заключени,
в тях всичко се връща.
Може да отминеш,
но ще мен носиш в себе си,
една усмивка,едно докосване,
когато отминаваме,
оставаме пусти и празни,
с един миг по-малко,
с един споме...
Мигове
В полета от мрак
двама самотници
- далеч от света,
намерили себе си
заедно......
Тихо чакат утрото,
мълчаливо прегърнати,
тишината е сладка,
споделена магия,
въплътена в целувка,
...
Ноктюрно
Между чука и наковалята,
заклещена се лутам,
оплетена в интриги и скандали,
илюзии и истини,
преплетени в едно...
*****
Исках те
и те отричах,
потърсих те,
а след това избягах,
получх те,
а после всичко ...
