Дневник
Rozali.com » Дневник » Дневник на захира » Коледа
Дневник на захира
Мрак
Написано на 14 Януари 2008, 00:03 ч.
забиват се в мен като кинжали,
думи толкова празни....
А през прозереца гледам
и нищо не виждам,
шум на коли и трамваи,
и хора вървят и се разминавам,
така забързани и безразлични,
и така студени и егоистични,
светът е вечен маскарад,
звездите сякаш гледат отгоре
и тъжно се смеят на тази човешка комедия,
а в студа момиче самотно плаче
и търсим пламък светлина,
да стопли нейната душа.
********
Мъглата се спуска,
завесата пада,
маските са свалени,
има ли нещо истинско,
искрица надежда
да те стопли в студените вечери,
свещта изгасна сред дъжда,
а бурята отнесе безмилостно
и последните останки от мечтите ми.....
***********
Когата живота като пясък изтича,
и усещаш,че нямаш време,
а искаш да живееш,
имаш толкова неща да свършиш.
Не можеш да избягаш,
виждаш нейната сянка,
дамата в черно те чака,
на моста до реката,
в тясна лодка с едно място,
запазено да теб.
Пишеш последно писмо,
до момичето с нежните очи,
момичето,което обичаш,
прощално,затваряш очи,
мигът е безкраен и мимолетен,
а тя вече е тук,за душата ти,
тръгваш към друг свят,
от който връшане няма.
Чудиш се дали ще си спомнят за теб,
дали ще търсят твойте черти,
дори понякога във сънищата си,
а тя дали ще страда,
или студено ще отмине твоя гроб.
*********
Зима,сутрин,студ,мъгла,тъга,
мрачно гробище и пусто
и той е там единствен,
един приятел ала искрен,
истински,за тебе страда и плаче,
а тя я няма.........
Още от личния дневник на захира
Сутрин е.Спя и в просъница чувам будилника,подяволите не е будилника,а е звънеца.Днес съм почивка,кой ли може де е по това време.Звъни се втори път,няма как трябва да стана.Отварям вратата и я виждам,приятелка от стария ми клас,с която стояхме заедно в 5 и 6 клас и не сме се в...
Любовта ту се появява,ту изчеза.Тя си мислеше,че всичко е приключило отдавна,че е забравила.Не се бяха виждали година,не мислеше за него,нито се ровеше в спомените,покрити с прах на тавана.Миналото си е минало и всеки има право на следващ опит да е щастлив. Тази вече...
Знаеш ли понякога така искам да избягам от всичко,от ежедневието,което сякаш е безкрайно,от хората,от себе си. И къде ще отидеш? Не зная,някъде по света.Ще бягам с вятъра,ще летя с мечтите си,ще танцувам с вълните.Но знам,че колкото и да бягам,по малките пъ...
