Тя бе поредната- топла и уютна Коледа. Един сбъднат духовен баланс за мен във време, когато според фолклора вратите на долния и горния свят са отворени и крачат демони и зли същества от един свят в друг- т. нар. "мръсните дни". В това време, когато човек усеща своя повик за промяна, аз се усещам най- силна и в мир със себе си, и знам, че се чувствам добре. Поне за мен това е всяка Коледа, изкарана със семейството ми. Не време на дисбаланс и задаване на хиляди въпроси. Просто се отдавам на емоцията и благодаря на Бога, че е позволил да изкарам още една Коледа (дано не и последната) с най- близките и ценни хора за мен на света. Дори и повече. Можете ли да си представите, че аз имам не само едно семейство, а цели две- българско и американско. Накратко бих ви разказала за тези мили хора- жена и мъж около петдесетте. Те са колкото и различни от нас, толкова и еднакви.Те протегнаха ръка към мен в една чужда държава- голямата Америка, и това ни свърза завинаги.Красивото в случая е обичта, която се роди между нас- хора, с толкова различна култура и език. Още по вълнуващото е, че те обикнаха и моето семейство в едно свято време от годината. Бях притеснена, че те ще дойдат в България около Коледно време и ще трябва да се съобразят с толкова различните балкански традиции за посрещане на Коледа. Вероятно повечето от вас знаят, но за американците Коледа е най- големият празник и приготовленията им текат през цялата година. Точно поради тази причина притеснението ми нарасна двойно. Но това притеснение беше напразно- специално те са толкова широко скроени хора с интерес към нашата култура и традиции. Това го забелязах още на тяхна земя, когато тези американци ме разпитваха за това как празнуваме Коледа и искрено се забавляваха и учудваха, когато им разказвах за определения брой ястия, които трябва да сложим на трапезата, как поставяме късмети в баницата, как се пости 40 дни преди празника и още десетки други традиции. А дали щяха американци да се чувстват уютно? Тези двама- определено!!!

Но ето, че дойде Бъдни вечер, по- скоро сутринта на Бъдни вечер. Не бях очудена от факта, че толкова рано сутринта американският ми баща беше вече буден. Намерих го пиещ нашата традиционно сгряваща напитка... която не е кафето или чая, както вероятно ще си помислите, а ракията. Да, той я обожава! Но представете си изненаданата ми физиономия, когато го намерих говорещ на английски с майка ми и баща ми, а те се опитваха да му обяснят нещо на български. Беше странно, защото за първи път видях хора, говорещи толкова различни езици да се разбират така добре. Кой каза, че трябва да знаеш език, за да се разбереш с някого?! Мисля, че вече съм способна да опонирам на едно подобно мнение. Беше истинска магия. Този представител на Новия свят седеше съвсем спокоен и вечно засмян, гледайки с интерес храната, която майка ми приготвяше. Попитах го дали желае нещо специално за вечеря. тъй като ние няма да ядем месо, а той просто отговори "Ще се радвам да ям, това което и вие." Дойде вечерята и настана страхотно въодушевление и радост. Седнахме на вечеря - елхата блестеше, всичко беше сервирано, всички бяха на масата и звучеше традиционна българска музика в съзвучие с глъчката от нашите наздравици и разговори. Бях толкова щастлива, защото никога не съм си представяла, че двете ми семейства ще се обикнат толкова много. Те правеха все по- смели опити да проговорят на противоположните езици, въпреки неуспешните си опити понякога, но се разбираха идеално с думи като "Ракия", "Здрасти" или пък "Окей" и "Тенкю". Представете си най- голямото ми удивление, когато всички се изправихме, за да се прекръстим и бяхме спокойно последвани от тези двама души, които имат различна вяра, а се отнесоха с такова уважение, което не всеки човек би отдал.

Посрещнахме Коледа, а бях тъжна, защото знаех, че те трябва да си вървят на сутринта. Е, отидохме на летището и въпреки първоначалното разочарование у всички, че самолетите не излитат, после разбрах, че всяко зло си е за добро. След това се прибрахме обратно вкъщи и продължихме да празнуваме, сякаш така трябваше да стане.Отново седнахме на маса, а шишето с ракията и току-що извадена от фурната домашна питка, сгряха премръзналите от студ и чакане на летището души. Настанаха оживени разговори, бурни емоции и така цял ден- другото вижте от снимките!