Навън времето е мрачно.Черни облаци са покрили синьото небе.Страшно е! Сякаш наближава края на света.Аз седя сгушена в якето си,гледам мрачните физиономии на хората около мен и несъзнателно и аз се намръщвам.Времето наистина е гадно,навежда ме на едни такива странни мисли,които иначе не биха ми минали през ума.Чудя се..какъв изобщо е смисълът на човешкия живот. Защо се раждаме,живеем и умираме? Дали това е игра на Бог или просто кръговрат на природата? Въпроси..въпроси и нито един отговор или може би отговорите са скрити дълбоко в мен и чакат да ги извадя на повърхността...

 Винаги съм мислила,че животът е най-ценното,с което природата ни е дарила.Той е онова,което ни отличава от скалите,пръстта,водата.Животът е сила,която често не съзнаваме,че притежаваме.Той е онова мъничко щастие,което те кара да се усмихваш всяка сутрин,когато се събудиш и разбереш,че си жив поне още един ден.Животът е страха,който изшитваме всеки път, когато се сетим за смъртта.Той е вярата и надеждата,когато нямаш сили да продължиш напред.Той е очакването на нещо ново.Да...животът е всичко това и...още много.Той е любов и омраза;радост и болка;мъка и щастие.Животът е необяснимо явление,на което често не обръщаме внимание и не ценим.А би трябвало! Би трябвало да се замислим за това колко малко сме на този свят.Че днес сме тук,а утре може да ни няма.Затова трябва да бъдем по-добри със себе си и с най-близките си хора.Да се научим да ценим онова,което имаме.Да се радваме на малките неща,защото понякога в тях се крие най-голямото щастие.Да се научим да прощаваме дори на онези,които най-много са ни наранили.Но най-главното,което трябва да разберем е че няма нищо по-ценно,по-прекрасно и по-истинско от живота.

...Навън е все така мрачно и черните облаци едва ли скоро ще се махнат от небето.Аз все така стоя сгушена в якето си,гледам мрачните физиономии на хората,но сега се усмихвам-напук на нацупените лица с/у мен.

Осъзнах нещо,което ме накара да погледна по друг начин.Промених мирогледа си.Намерих в какво се крие смисълът на човешкия живот.Той не е скрит в някоя сложна сентенция на някой древногръцки философ.Той е скрит в плача на новороденото,когато идва на бял свят и в последният дъх на стареца,който умира.Крие се във всеки удар на сърцето,в чувствата,които ни вълнуват.Смисълът на човешкия живот е самият живот.Така е,понякога отговорите на най-сложните въпроси се крият в самите съпроси.

 Накрая искам да пожелая на всички хора да се радват на всеки миг,защото точно този миг е техният живот.Нека бъдем щастливи веднъж се живее!!!