Бих искала да разкажа  моята Коледна приказка в Прага...един съвършен град според моите представи, изпълнен с невероятна фееричност и атмосфера, която сякаш ме пренася в един друг свят.....Време е да започна разказа си...За Коледата на 2006г. аз и приятелят ми решихме да отидем някъде извън България и да изживеем едни по различни емоции от традиционното на което сме свикнали в родината ни. Избраната дестинация бе Прага...пътуване с автобус, което ми се стори цяла вечност...заради неудобната поза, в която човек пътува...и в същия момент ми се стори един миг...заради пейзажите, които ни заобикаляха и се опитвах да запаметя в съзнанието си, а времето за това не достигаше.. Когато влязохме на територията на Чехия споменът който изниква е...мъгла, проникваща през много красива природа...пухкав сняг, сгушени къщички,...всичко това допринасяше за онова чувство на тайнственост и уют, което ни съпровождаше през цялото  пребиваване в Чехия. Цялото пътуване бе една емоция, неизживявана до момента, нещо наистина различно, което обогатява душата ...незнайно как, просто го чувствах, че е така. Може би затова хората са казали - този, който е обиколил света има най-голямото богатство.Пристигнахме в Прага.Имахме точно три дни, в които да опознаем града, да се слеем с местните обичаи и да се доближим до културата на местните хора. Успяхме да разгледаме почти всички забележителности, да опитаме от прословутата чешка бира, различната чешка кухня, да послушаме типичната им музика , дори да се включим в традиционни чешки танци. Всичко, което изживях беше като магически сън, от който не исках да се събуждам.  Най-запомнящият се миг от цялото изживяване беше последната вечер, когато решихме да се разходим и да се слеем с нощните светлини на града.Вечерта беше много студена, пърхаха малки снежинки, но любознателността ни и примамливите светлини на града взеха връх над възможността да се разколебаем и да останем на топло. Градът в страничните улички беше притихнал, само малки мъждукащи светлинки оживяваха тихите улички. Различно беше в центъра на града, където имаше много хора, музика, панаир и много забавление. След като се наситихме на шумната веселба, решихме да тръгнем по малките улички, да се насладим на тишината и на приказната атсмофера. Вървейки си приказвахме и в далечината започнахме да дочуваме музика, много нежна и чувствена. Тръгнахме в посоката от която идваше музиката, стигнахме до Карловия мост. Там свиреха няколко музиканта много приятна и нежна музика, снежинките придаваха празничен тон на ипровизирания им концерт , един уличен фенер осветяваше "спектакъла" им и същевременно се отразяваше във водата под мостта. Сякаш най-красивата зимна картичка беше оживяла пред очите ни. Останахме да ги слушаме около два часа,без дори да помислим за  студа. Единствените слушатели бяхме ние двамата, а тези музиканти не спряха и за миг. Магията ни беше завладяла изцяло. Усещането беше сякаш ние сме част от тази зимна картичка, която остана в съзнанието ми като най-красивия и любим спомен.