Имало едно време едно сладко момиченце.То нямало търпение да порасне,за да опита от всички "забранени плодове".Копнеело да бъде харесвана "какичка",да бъде облечено добре и да не бъде лишено от нищо.Ден след ден малкото момиченце продължавало да живее в своя свят на илюзии,заблуждавайки се,че когато пораснеш,животът е по-хубав и по-интересен.Така си минавали годините до момента,в който малкото момиченце се погледнало една сутрин в огледалото.То вече било "какичка"!Всичко,което искаше да бъде,да има,всичко,за което мечтаеше,вече беше реалност...Тогава се замисли...Дали беше щастлива?Да-имаше почти всяко момче,което си пожелаеше.Имаше весела компания от приятели.Имаше хубави дрешки и сравнително добро финансово положение.Но караше ли я всичко това да се чувства щастлива?Едно нещо беше сигурно-тя се чувстваше доволна,защото съкровените и желания и мечти се превърнаха в действителност.Но на каква цена?Малкото моми4е,по-скоро новата "какичка",отново се замисли-този път се опита да си направи равносметка.Преценяваше заслужавало ли си е да порасне,наистина ли сегашния живот е по-хубав и каква цена всъщност е платила за осъществяването на мечтите си.Да,беше направила много грешки,но от една страна не съжаляваше за тях,защото те я научиха на много неща,защото именно те и помогнаха да се изгради като личност.Да,беше причинила много болка на хората,които са я обичали и които са държали на нея,но колко пъти са наранявали Нея,колко пъти Тя е страдала заради грешките на другите?Но най-страшното не беше това...Най-страшното беше,че навлизането в истинския живот-животът,в който няма място за наивни детски мечти,беше станало прекалено бързо...Най-страшното беше,че просто нямаше връщане назад...Грешките са допуснати,думите са изказани и ти остава само мъничко надежда-че нещата все пак може да се променят,че винаги можеш да започнеш отначало.Именно в този момент,след тези дълбоки размисли,малкото момиченце реши,че е крайно време да престане да съжалява за отминали неща и да си постави нови цели,да пристъпи към осъществяването на новите си мечти...Просто нямаше време за губене,защото животът може да е скапан и труден през по-голямата си част,но като всяко нещо си има край.А кой иска,когато се обърне на ръба на края,да не си каже,че животът му е имал смисъл?!