Да се усмихваш,когато душата ти плаче...Залез и изгрев...Смях през сълзи...Истина,която горчи...Боли те,ала нямаш сили да извикаш...Искаш,а не даваш...Молиш,а не прощаваш...Изгаряш...От желание да го докоснеш,но не можеш-нямаш право.Право?А къде отива свободата?Да мислиш и да чувстваш,каквото си поискаш?Свободен ли си,когато обичаш?Да си влюбен някакъв вид егоизъм ли е?Егоистично ли е да искаш да те обичат?Егоистично ли е да търсиш някого само за секс?Всички те използват.И ти използваш всички.Смучеш от тях досущ като комар,впил се в човешката плът...Цигара...Смучеш и от нея-щастие ли?Или може би спокойствие?Дим...Димът изсмуква теб...Енергия!Бързо!Намери откъде да се заредиш с енергия!Намери от кого...”Дай ми сила!”...Сила...Власт...Гордост...Красота-замръзнала под бляскава маска.Красота отвън.Красота отвътре.Има ли значение дали си красив?Има ли значение какво искаш?Трябва!Трябва да направя това.Трябва да свърша онова.Време-кога ще ни бъде достатъчно?Игра.Играеш.Непрекъснато играеш-пред него,за да се влюби в теб;пред нея,за да ти остане приятелка;пред себе си,за да продължиш да живееш в хармония...Мир-за душата ми...Дъх...Поглед...Вълшебство...Допир...Докосвам те...Докосвала съм те толкова пъти!Докосвам те и сега!Докосвам те насън и наяве!Целувам те...Впивам жадно устни в теб...Сега ще си открадна частица от теб!И ти не можеш да ме спреш!Energysucker!Харесва ли ти?Наслаждаваш ли се?Вземи ме!Твоя съм!Цялата!Вземи ме!Отведи ме!Причини ми болка!Ще я понеса...Само да съм с теб...
Хората сме егоисти.Хората пазим животинското в себе си.Хората сме мазохисти.Егоцентрични копелета!Обърни се!Наведи се!Легни!Седни!Изправи се!Погледни напред!Виждаш ли го още?Усещаш ли го още?Слънцето...Беше го забравил,нали?Вървеше и не гледаше назад.Сега стоиш пред нищото и пред всичко.Накъде ще поемеш?Ще имаш ли смелостта да вземеш сам решението?А знаеш ли изобщо какво искаш?Човек никога не знае какво иска...Човек не слуша,той само чува...Но иначе говори.О да!Човекът обича да приказва,да се оплаква.Страх.Страхът го прави приказлив.Страхът се вмъква в теб невидимо,превръща се в част от сянката ти-знаеш,че го има,че е там,но не можеш да го премахнеш...Не се и опитваш.честно казано.Защо ти е?Това е още едно усилие.Ти нямаш нужда да се напрягаш „излишно”.Не и точно сега.Така ти е добре-черупката все още не се е пропукала.Имаш още време.Времето е всичко на този свят ли?Имаш ли още време?Седни-ще ти разкажа една история.За очи,които не виждат,и уши,които не чуват.Ще ти разкажа една история за душа,която беше позлатена,но се превърна в пепел.Ще ти разкажа за доброто и злото,за черното и бялото.Ще ти разкажа за топлите дни и студените нощи,за морето от емоции и чувства.Ще ти разкажа една истинска история,която ще спре дъха ти,ще те накара да молиш за прошка,ще те научи да казваш „благодаря” и да уважаваш другия.Ще ти разкажа за Човека...