Дневник
Rozali.com » Дневник » Дневник на захира » Коледа
Дневник на захира
Миг през вечността
Написано на 22 Декември 2007, 22:42 ч.
отминал миг.
Толкова думи и колко неща неизречени,
дай ръка и ме последвай,
как не искам да остана сама.
Ще чакам да дойде утре,за да съм с теб.
Ще дойда нощем в твоя сън,
тихо ще пристъпвам към теб,
за да не те събудя,
с устни ще погаля лицето ти,
нежно ще целуна очите ти,
с парещи ръце ще те докосна
и след миг ще си отида,
като ме няма ще ти липсвам ли?
Сянката ми разкъсва мъглата,
стоя загледана в мрака и виждам очите ти,
и си спомням всички мигове споделени,
държишсърцето ми в ръцете си,
така отдавна ти го дадох
и никога не ми го върна.
Аз съм като вятъра,
летя през града,за да дойда при теб,
ще разроша косите ти,
през дъжда ще усещаш
как се губят целувките ми,
ще застанеш пред мен
и ще ме погледнеш през мъглата,
а в очите ми ще видиш луната!!!!
Още от личния дневник на захира
Последен миг ни остава, целувка с вкус на цигара, свещта бавно догаря, прегръщаш ме дълго, докосваш ме нежно, ръце преплетени, спомени оплетени, не искам да тръгвам, не искаш и ти.... сбо...
Поредния тежък ден,работа лекции,чувствам че се изчерпавам,постоянно допускам глупави грешки,толкова съм разсеяна...Чувствам се изтощена,искам просто да чета или да слушам музика,а вместо това гледам безразлично в една точка....искам да плача поне пред себе си,поне за миг да бъда лигла,омръзна ми да...
Не казвай нищо,просто чети..... Времето минава и всеки продължава напред по своя път,нашето остана толкова отдавна в миналото,просто аз отказвах да го приема,заблуждавах се,че още има шанс всичко да е като преди,живеех със спомени и всеки път,когато си тръгвах винаги се обръщах назад с копне...
