Тя била момиче,което живеело в свой собствен свят,със свои мечти.Така прекарвала времето си,не в реално време а в своите мечти.Не се чуствала удобно и комфортно в реалният свят.Никой не я разбирал,никой не разбирал ,че нещата които и се случват в реалния свят не и доставят удоволствие и не са и достатъчни за да бъде щастлива.Била харесвана и желана,но искала много повечеот това което получавала от мъжете.Имала нужда от повече внимание,нежност,имала нужда от човек до себе си с когото да разговаря който да я разбира.Но уви....този човек не съществувал или просто тя не го е сращнала.Така прекарвала дните си,живеейки в света на мечтите.Това било единственното място където можела да контролира нещата да се случват така че тя да се чуства добре и да бъде щастлива.Ето и една от нейните мечти:-Сутрин е...Денят е слънчев,но прохладен.Отваря очи и се усмихва,чуста се спокойна и щастлива.Наслаждава се на звуците ,които чува през шиироко отворения прозорец.Заглежда се навън.Вятърът люлее клоните на старораззеленено дърво.На клона до прозореца са кацнали две птички,които си чуруликат сякаш водят разговор...Тя се усмихва...защото това е което иска тя.Човек с когото да си "чуруликат"човек с когото да се гледат  очите,човек с когото да живеят в техен собствен свят.Имала нужда от човек ,който ще е готов на всичко за нея,който ще разговаря с нея,ще се смее с нея,и  ще я дарява с така необходимата и нежност и топлина.И тук започва следващата мечта.Морски бряг.... Вечер....Луна....Тя и той...Вървят по -плажахванати за ръце.Не си говорят, но това не е проблем разбират се само с поглед.Поглеждат се и се усмихват и очите им сякаш казват"Обичам те...."