Дневник
Rozali.com » Дневник » Дневник на Алис » Литература
Дневник на Алис
Ръцете му
Написано на 05 Ноември 2007, 23:00 ч.
На обяд тези ръце й помагаха да носи тежките торби с покупки.В тях се врязваха болезнени червени ивици, за да може Принцесата да крачи гордо и усмихнато.Нареждаха масата,готови да поднесат към устата вкусната гостба.После раздигаха и премитаха пода.Пускаха музика и повеждаха женската снага в нежен блус.Тя се отпускаше и се оставяше на силата им .Те никога не биха й позволили да се спъне и да падне.Винаги щяха да са до нея в трудни моменти.
После Ръцете я водеха в банята и внимателно измиваха копринената кестенява коса...лебедовата шия...седефените гърди с рубинени корали по тях...талията,подобна на любимото му виолончело...абаносовата пещера с непристъпни за всеки двери...безкрайните крака....и самодивските й стъпала.
Занасяха я в спалнята и я полагаха върху сатенената завивка.После започваха да се конкурират с Устните.Надпреварваха се да милват гладката й кожа,по която още се стичаха сълзите на водата.Откъсваха коралите,но те ставаха още по-големи и огнени.Храстът,закриващ тайната на женствеността й, се раздвижваше леко от дъха му.Но само Ръцете можеха да проникнат в скритите сталактитени зали и да докопат археологическите находки,чието раздвижване я караше да стене от удоволствие...и я подготвяха за акта на единението.
След това те бдяха над сънищата й и прогонваха кошмарите.Завиваха я с пухкавата безметежно бяла завивка.И на другия ден всичко започваше отново...
Докато в една мъглива утрин тя не видя на една спирка как Ръцете му прегръщат друга.
Още от личния дневник на Алис
В неделя ми е рожденият ден,а си нямам никаква идея как да го отпразнувам.Искам да е с приятели,но без много разходи.Може би вкъщи около 17 ч.Храната искам да направя аз,даже тортата.Имам някоя и друга модерна дрешка,но ми липсва настроение,а навлизам в Христовата възраст!Сред приятелите ни-ще...
Жената,на която истински се възхищавам, е моята майка.Мога да я оценя едва сега,с помощта на изтеклото време-нашият обективен съдник.Мечта за всеки мъж,но свенлива и низгверната от нещастен брак и консервативно общество,тя смело,но и деликат...
От два дни ми е много тъпо и гадно,защото мъжа ми го взеха на изследвания в болницата.Не е нещо сериозно,но му пречи на работата-нещо,свързано с вестибуларния апарат.Той се връща от време на време, но после пак отива.Вчера плаках,защото си представих,че е болен от тумор в мозъка.Слава Богу,това беше...
