Имаме щастието да притежаваме  една жива плюшена играчка-зайчето Нефертити.Или по-точно то нас притежава със своя обезоръжаващ чар,доброта,грация,невинност и безропотност.Прави пакости,но като го гушнеш, си склонен да му простиш всичко.Целуваш го по главичката и телцето и то доверчиво се отпуска в обятията ти.Дори сега наднича от прегръдките ми в клавиатурата,сякаш усеща,че пиша за него.
Представлява една естетика в черно и бяло,достойна за молива на Пикасо.Чисто и бяло е като памук,топло и пухкаво като вълна,ухае на билки,защото е вегетарианче-храни се със сено и семенца.Много е сладко с детелинка в уста,останала сред сухата трева.Има три черни точици,подредени една зад друга в стройна редица,към края на гърба.Ушенцата му са розови,поръбени с черно.Най-хубавото са топлите му и блестящи тъмни оченца,очертани сякаш с дебел черен молив,създаващ илюзията за тежък вечерен грим.Оттам дойде и името му,и предположението,че е момиче.
Когато го взехме,беше на един месец и представляваше една бяла топка със залепени на гърба уши.Муцунката му беше абсолютно тъпа.Сега е на два месеца и благодарение на несекващия си апетит порасна и се издължи,оформиха му се челце и бузки.Опашлето е по-забележимо.Но също така зайчето стана по-хитро и изобретателно!
В началото,когато забравях вратата на клетката,която се намира най-отгоре ,отворена,то с юнашки скок се озоваваше навън.Това го разбрах една нощ,когато се събудих от странен шум. Светнах лампата и видях как палавникът гризе тапетите.Погледна ме гузно,като крадец,хванат на местопрестъплението,събрало лапички в няма молба за прошка.По-нататък,даже и да затварях вратичката,зайчето се изправяше на задните си крака и я избутваше настрани с муцунка и предни лапички.Как е разбрало посоката на отваряне,не знам.Един ден ,връщайки се от работа го заварих пред вратата на спалнята,като пак имаше виновно изражение.Беше я обърнало наопаки.Съборило кутията със семената,за да се разсипят на земята и то сладко да си похапне. После скочило на леглото и го осеяло със ситни барабонки,защото  там му е било меко и топло.И сега често го прави,за да не си цапа своята къщичка,а чуждото легло!
Но най-смешната случка с него беше когато се напъха до половината в кутията с храната,за да обере последните зрънца.Заклещи се и само дупето му остана навън.Тръгна да бяга  заднешком и се блъскаше в мебелите.Като се помъчих да го извадя,се мушна още по-навътре...
Не се е отказало един ден да избяга като граф Монте Кристо,прегризвайки здравите метални решетки на клетката.Шумът от това гризане в малките часове на деня е ужасен!А ако си позволя да поспя до по -късно,то започва да клати  къщичката си ,напомняйки за закуска.
Понякога мисля,че животните са по-добри и миролюбиви от хората.Пожелавам и на вашите домашни любимци здраве,дълъг живот и да продължават да ви радват!