Здравейте!
Като се сетя за моите мили спомени, свързани с домашни любимци , или ме напушва смях, или ми домъчнява.Първият е свързан с папагали.Когато ги купихме, аз бях луда от радост, но баща ми си мълчеше деликатно.Като го попитах защо не се радва, ми отговори, че е онемял от щастие...:)Папагалите акостираха вкъщи, папкаха, а люспиците от храната им се ръсеха подобно снежец по килима, остъргаха с човки тапета тъй, че заприлича на сюрреалистично платно, а накрая си отвориха с човки клетката и вероятно се превърнаха в здравословна екзотична закуска за нечия нашенска котка.Баба ми , милата , така коментираше:"Оти , баба, си си дала парите за това мънинко пиле.Раниш го, поиш го , а не наддава.Поне да си кажеш дадох пари, ама си апнах!"...И агне гледах на село.Но отиде.В тавата отиде.Ей, много ревах после.Гледала съм и пиле с пате- нали съм от апартаментските деца.На село, като го изпратихме на командировка, патето плува във вадата, а пилето- плътно до него по брега.Тотално приятелство!
И техния жизнен път бе кратък и главното- вкусен.Да ме прощавате!
Диво животно не бих гледала, ако съм сериозна сега.Бих хранила,а и лекувала, ако е изпаднало в нужда.Но не бих му взела свободата, за да ми е комфортно на мен край него.Не обичам и ловците.Не ги разбирам, не се и опитвам да го сторя.Веднага се сещам за разкази на Емилиян Станев, от които ми домъчнява...:(
И все пак ви желя позитивен ден!
Радвам се, че се включих в конкурса!