Здравейте!Днес по време на стачката скучаех в компютърната зала.Взех,че написах един разказ-който има желание,може да го прочете.

Есента бавно нахлу в мислите на Розалия. Самота и есен за нея бяха синоними.А в тялото  й  още бушуваше недоволното  лято. ..
   Тя лежеше на горещия пясък и броеше самотните мъже по плажа..Жадното й тяло се извиваше като змиорка.Изведнъж почувства две хладни длани върху очите си.Познатият глас я накара нежно да ги отстрани.Беше колегата й от университета,за когото знаеше,че родителите му имат къща в морското градче.Сякаш за първи път тя забеляза колко сини и колко внимателни бяха очите му.Дланите му,които притулваха запалената цигара излъчваха ловкостта и опита на ваятел на красота.Млад,а загорялото му лице набраздено от бръчките на зрелостта. Прасковената кожа на ръцете му бе покрита от гъстата златна нива на нежните му косми.Тя поиска да се отпусне в тях и да бъде омесена като хляб от грижлив стопанин и да бъде изпечена от лъчите на слънцето в пясъчната пещ.
  Почувствали надигащата св  тръпка в недрата си,те преплетоха пръсти и поеха към  хладните вълни.Морските палавници  гальовно приласкаха телата им.Розалия се отпусна върху силните гърди като върху спасителен сал.Той я обгърна и плахо опита розовината на устните й.Нейните се разтвориха като цвят под тежестта на медоносна пчела.След това усети едва наболата му брада да боцка шията й.Ръцете му смъкнаха горнището на банския й и тя въэторжено почувства топлия му дъх върху кадифените си зърна.
   Росен я положи в една плитчина и проучи с език пътечката,която се спускаше от вдлъбнатинката между гърдите й  до коремчето, сне със зъби бикините и зарови лице в тайната раковина,която само за него пазеше оформил се вече лъскав бисер.
  После тя го усети в себе си като мощен прилив. Той нахлуваше в дълбоката й непристъпна пещера,а като се оттегляше,галеше заоблените й двери.Тя виждаше само синьото небе,което се сливаше с очите му.Тежкият й дъх оформяше къдравите бели облачета горе.После тя престана да вижда и чува и викът й се сля с крясъка на чайките...
  Когато се събуди,момичето се намери на изстиващия пясък, а залезът отдавна бе потеглил към нощта...
  Прибра се в родния си град и скоро разбра,че Росен е завършил и вече е приет в казармата.Разбра и още нещо.Отговора на въпроса защо чувства странна мистична радост,разливаща се по тялото й,защо е винаги спокойна и усмихната,а очите й победоносно блестят.Без страх научи,че е бременна.
  Когато потърси Росен в казармата,не искаха да я пуснат и тя излъга,че пътува от София.Носеше му сокове,шоколад ,банани.Те паднаха от ръцете й и се разпиляха,когато той каза,че няма нищо общо с тайнството на новосъздадения живот.
 После тя бе принудена да постъпи в клиника,където лекарите изтръгнаха слънцето от нея.
 И дойде есента.