Аз вървях под дъжда. Капките се стичаха по лицето ми, а студения въздух изпълваше белите ми дробове. Беше тъмно. Но дори на сянката ми, очертана от оскъдната светлина на редките улични лампи, се открояваха големите слушалки. Харасвам ги. Може да не свирят толкова силно, колкто 'тапичките', но за сметка на това звука е много по-качествен и завладяващ. Отдавна не бях смесвал транс, тетрахидроканабинол, дъжд и крачка след крачка. Специфичното усещане за безвремие, след марихуаната. Пътуването в дълбокия космос на крилете на музиката. Автоматичното и успокояващо крачене по улиците. Пречистващтото усещане от дъжда. Всичко това в една страхотна комбинация. Чувството, че разбираш цялата Вселена на едно още по-основно ниво. Сякаш някой ти казва "Wellcome, to the real world". Започваш да разбираш същността на всяко нещо. Както, когато Нео разбра Матрицата. Сякаш Всемирната Душа ти говори с всяка една капка, с всеки един тон, с всяка една стъпка, с всеки един бийт. Усещането, че всичко си е на мястото. Разбирането на всяко едно нещо. ХАРМОНИЯТА. Спокойствието. Едно от най-приятните чувства (след летенето и секса:) - слушането на Astral Projection в напушено състояние. Когато съзнанието е някъде далеч, в открития Космос. Когато си играеш със звездите. Когато наблюдаваш изгрев на повърхността на Нептун. Слънцето е оцветено в синьо, бяло  и зелено, заради специфичната атмосфера, а ледената повърхносто отразява всеки един лъч, пречупва го и целия небосклон се превръща в една цветна феерия. И всичко това се удвоява от повърхността на езерцето от кислород, на брега на което стоя и наблюдавам тази приказка. А когато поглеждам в ултравиолетовия спектър, сякаш някой запалва всичко. Цветовете стават ярки и преливащи се, подобно на северно сияние, но с лилаво и жълто. Протягам мисъл към вече изгрялото Слънце и в следващия момент стоя на 'повърхността' му и точно пред мен, то изригва. Пленен от невероятните форми и изящни извивки на изригването, се понасям навътре, към центъра на Слънцето. Усещам с всяка една молекува от тялото си, енергията, мощта, топлината и налягането. Пред мен става природното чудо, на ядрения синтез, когато от 2 атома Водород, се обазува 1 хелий и се отделя енергията, която дава живот на нашата планета. Веднъж освободена, енергията търси най-краткия път към повърхността. Натисак, бори се, преодолява. Поддържайки по този начин динамичното равновесие на този гигант - Слънцето. Интересно, как и най-огромните неща зависят от миниятюрните елементи. А от повърхността, енергията се стрелва съм Космоса. Към неизвестното. Към черното. 8.2 секунди по-късно тя навлиза в земната атмосфера, където се филтрират ултравиолетовите лъчи и попада върху стръкче зелена трева. Там хлоропластите се задействат и я абсорбират, като след това я предават на митохондриите, а от там тя поема към рибозомите, зада участва в синтеза на белтъци и по този начин да стане завинаги част от този стрък трева. Трева, която животните пасат, а хората газят(пушат:). И за фон на цялата тази история е шепотът на всяко едно листенце (поглъщало жадно слънчевите лъчи през деня). Думите на всяка една капка. Усмивката на всяка една локва. Блясъка от фаровете на всяка една кола. Но всяка приказка завършва. Всеки път си има цел. Всяко начало, край. Стигнах заведението. Дръпнах шалтера на всички прекрасни картини в глвата ми. Изтрих дъждовните капки от лицето си. Спрях музиката и влязох. Не че пак всички не ме изгледаха (като на каубойските филми, когато чужденеца влезе в бара:). Свикнъл съм. А и ги разбирам. Кога са виждали момче с големи слушалки, оранжев панталон и раница, жълто яке и балон със смайлче :) Все пак това е обикновено квартално барче, където се върти най-комерсиалната музика, а повечето клиенти са издигнали в култ пошлото и просташкото. Поемам въздух и се гмуркам в кафявата субстанция, наречена 'действителност'.