Дойде моментът , в който в съзнанието ясно се откроя , че той не е за мен . Подари ми моите мечти ( е, може би или някой чужди мечти), но някак не можеше да ми даде това , което искам...Върховете бяха покорени, а сърцето му за мен беше твърде пренаселено . Не ме съдете , това ми е в природата, а и най-вероятно е и в природата на доста други . Свикнала съм да бъде специална и единствена , а не да се боря с призраци , не да събирам клонки , за да наклаждам огън отново , не да сглобявам сърцето на някой. Знам, че не мога да получа всичко наготово , просто някои преди мен бяха разрушили всичко. Някои преди мен преди мен беше оставил дупка. Веднъж бях поела риска , този същия риск . Търпях много, плаках много .. Някога се мъчех и правих всичко, за да стана за този човек слънцето, мъчех се да сглобя сърцето му, да запаля обич, страст... Но сега нямах сили и не намирах смисъл ..изморих се да опитомявам дивото.. Не мога просто да се втурна там, където допреди седмици-три някоя друга е била .. не мога да повярвам на човек , който е допреди същитите тези седмици е казвал "обичам те" на друга. А сега без срам го казва на мен . Обичта е силно чувство. Тя не може да изчезне току-така , въпреки болката, отчаянието, разочароването, обидата, сълзата, агонията... Тя е просто там .. Това обвързващо минало просто ме спъваше тей или иначе.. Да знам! Той има нужда от обич, но просто аз не съм човека. Аз също имам нужда от обич, но той не е човека. Свикнала съм на страст... и ако тая страст не избухне в началото в душата ми за какъв огън си говорим ? ... Не исках да разбивам ничие сърце..Аз също имам нужда от обич, но не от неговата. Тя е за някоя друга . Някоя по-смирена. Някоя, която ще го срещне в точната дата, в точната секунда, минута, в точния момент , а именно подходящата. Аз не бях там , нито пък бях нея ...