Душата зная няма край!в душата си събрах и ад и рай!

В моето сърце огън гори,смях и плач на дете тихо звъни.

Съзнанието плахо тайни мълви,чувствам,сърцето отново мълчи!

Устни отворени,очите затворени-след всяка изречена буква,сълза подир сълза руква!

Тихо е в мен!Пламък студен в тъмница изгаря!Животът врата след врата отваря!

Ковач на стомана в сърцето сабя кове,уж от всяка измама да брани тя мен с острие!

Събрани са в мен хора и търся в тях опора .Светът огледало за тях е,което лъскат те без умора!

И лоша се чувствам,и от щастие и радост вкусвам.Но добротата в мене жиее-страх го е...страх го е сърцето да пее!

Сега кой на кого ще се смее!?Земята под краката пак се люлее!А честността прозрачна къде е?И за милост молитва на къде ли вятърът ще отвее!?

Загубвай се страстно в мечти,на любовта знаците ти разчети,едно мъжко сърце заплени и спомените туптящи живи ти запази!

Слова пламтящи са това,палят все по-нова душевна искра!Не ще успея ако пяк бъда сама!

И плаках и смях се,от тъгата боях се!И с много гордях се,и с малко-да се боря не спрях се!

И има за какво да копнея!Рисунка е живота-да твърдя-ще посмея,но нямаме гума,да изтрием от ума образа на злодея!

От сърце и душа ще се смея!

...

Да!Аз ще се смея!