Интересно е как смъртта има свое лице .  Тя е част от живота. И ако погледнем малко по философски на нещата ще узнаем , че е в женски род и май не бива да се страхуваме толкова много от нея. Когато видях дядото, при който аз често като малка ходих при него , да слиза по стълбите с двете си дъщери разбрах , че Тя го е обсебила . Погледът му беше изпит, тялото изглеждаше изтощено , животът бе взело всичко от него и нямаше май работа вече с него. А точно преди седмици стария човек се разхождаше с колелото . Така и го помня . Винаги караше на някъде , да пазарува , да се разходи , на риба и куп още задължения , както едно време караше кораба ден и нощ. Този път не казах нищо, не поздравих , защото тогава умът ми прошепна, че това е Тя , че той скоро ще напусне този свят. И така и стана . Вчера сутринта, когато отивах на работа , видях как внасят ковчега. Доста гадно начало за сутрин и за първи работен ден , за който тъй се радвах, защото си намерих подходяща работа. Поднесох моите съболезнования на дъщерите му , защото те се показаха зад ковчега ... и заминах ! Когато се прибрах от работа във входа се усещаше мирис на труп, това ме задушаваше докато изкачвах стъпалата до третия етаж. По пода виждах листа от цветя, също напоени с мириса на смърт. Онази вечер преди сутринта с ковчега гледах български филм с Катето . Не знаех името му , но беше интересен и също така доста подтискащ . Завърши именно с погребален оркестър , зад оркестъра нямаше ковчег, а човек , който просто каза : "Няма такъв човек."