охххх дневниче мило....всичко ми е омекнало....стоях си най спокоино в стаята ми когато ми звънна телефона и Т. каза че е пред блока ми...слязох долу премаляла...седнах до него на пейката,той ме гледаше проницателно със неговите зеленикавосиви очи,от погледа му тръпки ме побиваха..припомнях си толкова много моменти,той започна да говори...все едно сънувах и чувах гласа му някъде далеко...той ми говореше че ме обича,че ме иска,че неможе без мен и незнае защо ме е оставил,държеше ми ръката докато говореше...толкова много бях уплашена,че незнаех къде съм...страхувах се за сегашния ми приятел...толкова много обичам Т. но знаех и усещах че се подиграва с мен!накрая когато той ме попита "прощаваш ли ми? и може ли да се съберем?има ли шанс за нас все още?" аз вече се носех на розово облаче...всичко ми беше в мъгла,бях готова да кажа "да" докато в един момент непозваня телефона ми...най добрата ми приятелка ми презвъня...в този момент на дисплея на телефона ми светна снимката на приятеля ми!почувствах се толкова отвратена от себе си....видях очите на снимката му и в следващия момент пред мен се показа разплаканото му лице...когато му кажа че късаме....въображението ми си играеше с мен....Т. усети колебанието ми и посегна да ме целуне....аз треперех....неисках...и се отдръпнах,неможех да изневеря...въпреки че една целувка нище неозначава,неможех да го направя...накрая се съвзех опомних се и обясних на Т. че много държа на приятеля ми,че немога да го нараня и немога да му причиня това...На Т. историята не му хареса особено...видях погледа му,казах му че го обичам но нищо неможе да има между нас,казах му и че чакам да завърши годината и да отиде да учи в друг град,пътищата ни да се разделят и да не се видим повече...това болеше много!!!разплаках се пред него.но той ме разбра...разбра положението ми...целуна ме по бузата,пожела ми щастие,прегърна ме и каза ако има нещо че мога да разчитам на него...и си тръгна.......немога да повярвам.........