Защо номадско?-ще попитате.Ако някой преди две години ми беше казал,че ще живея по този начин,щях да се изсмея.Е,и сега се смея,но по други причини.Но да почна отначало.А началото  е в един магазин за обувки,но не такива елегантни,а за планинско ходене.Не питайте колко струват,че ме боли сърцето още.Но правило номер едно в планината-да си екипиран.Като ще сме баир будали,да е както трябва.И купихме обувки....и като се почнаха едни планове,скици,карти,маршрути,списъци какво да сложим в раниците.Маршрута беше най-екстремното нещо в живота ми. В Пирин-една планина в която има всичко-и екстремизъм ,и красота и магия.Няма да разказвам как треперех на Кончето и се питах защо си причинявам всичко това.Ще отговоря защо.В планината не само пречистваш душата си,там каляваш характера си.Там разбрах,че няма непостижими неща и непреодолими страхове.Крачка след крачка,къде бавно,къде бързо...стигаш до  върха.А когато се обърнеш и погледнеш това море от зъбери,езера,скали,треви,цветя ....не се сещам за друга дума освен щастие.А когато се свечерява и върха се оцветява в оранжево,облаците менят цветовете си във всички тонове на лилавото,и нощното небе,звездите,които аха да докоснеш.Една дори падна-не върху мен,но си пожелах нещо:) Другата причина планината така да омагьосва са хората-хората там са едно интересно племе,което предпочита да ходи,вместо да лежи,да си мъкне буклука в раницата,вместо да го хвърля,да казва "добър ден" и да помага.А вечер и да изпие една ракия с някой непознат.Такива едни приятели намерихме на Кончето,с тях продължихме да си номадстваме из страната.След 4 дни катерене слизане и пак катерене и пак слизане се върнахме в цивилизацията,за да направим нов план за море. Но какво море-на пуст плаж-като в самотен остров, в едно село от 4 палатки,което си имаше и селско кафене и селска чешма и аква парк(морето)дори основахме библиотека,в която разменяхме кой каквото беше взел за четене.Една седмица живяхме на плажа,спахме там под небето и кръглата луна,вълните ни приспиваха,а изгрева ни събуждаше....И бяхме леко солени на вкус:) Събрахме камъчета и миди за спомен и хайде на риба на Доспат.Там си беше оцеляване,защото ни валя порой,но оцеляхме,дори хванахме риба,която беше много вкусна на скара...Така есента ни връхлетя както си бяхме солени още и черни..с порои и силен вятър.Малко тъжно,но пък не толкова студено,заради събраните лъчи и летни емоции.Кой знае,каква зима ни чака....Напролет ще правим равносметка.Но със сигурност ще се обръщаме много пъти с усмивка назад.