Вълнуващо лято изпълнено с толкова много емоции, пакости и реализирани романтични мечти - това за мен беше лятото на 2001 година. То се яви като продължение на една пролет на душата ми.

Всичко започна на шега на един курс, на който ме изпратиха от работа. Трябваше да се обучаваме за работа с нова програма, но моята програма доста се размина с тази на курсаJ.

Пристигайки на Боровец аз просто не можех да пропусна да обиколя баирите наоколо и къде каквото има забележителности, а точно в онзи момент бях заобиколена от хора на уседналият живот и се чудех какво да направя, за да не ми се налага  да прекарам затворена прекрасните дни, които можех да съм на чист въдух и сред разкошна природа. И както винаги и тук съдбата реши да покаже, че си знае работата.

В момента, в който пристигнахме и се настанихме, за моя изненада в един от най-големите и страхотно обзаведени апартаменти в станцията, в която трябваше да се проведе курса, на посещение ни дойдоха колеги, за да се запознаят с нас новите в областта. Аз бях с още 3 мои колежки, с които бяхме в много обтегнати отношения и се чудех как да остана сама или да намеря начин да се включа в друга компания, но не и да слушам мрънкане, забележки и тъпи коментари непрекъснато.

Май, някой беше казал: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!”. В моят случай стана точно така, пожелах си сбъдна се и не само това..................

Отваряйки вратата на една от стаите а апартамента, в които се бяхме настанили попаднах очи в очи с човек, който никога до тогава не бях срещала, но още щом се видяхме стана голям пожар. Знаех още тогава, че нещата едва ли ще спрат само с виждането и закачливите искрици, които припламнаха, но хич не ми пукаше, само и само да се отърва от досадните колежки.

И така аз смелото мъниче седнах в стаята с много хора и се заслушах в разговорите на останалите. Любопитните очи, които ме посрещнаха не слязоха от мен през цялото време. Чак ме караха да се изчервявам на моменти, но някак удържах положението.

Сред много разговори в следобеда узнах, че наблизо до станцията , в която сме се намира Царският дворец и естествено любопитството ми да видя тази местна забележителност се засилваше с всяка изминала минута, но пък някак си не ми се ходеше сама близо 3-4 км в гората, защото колкото и смела да съм на моменти чак лъвско сърце нямам. Затова и веднага насочих вниманието си към хората, с които бях се запознала току-що, за да ги попитам дали и те не биха искали да разгледат двореца и да се поразходят малко. За жалост обаче повечето се оказаха отегчени, мързеливи и незаинтерсовани.НООООООООООООООООООО, човекът с любопитните искрящи очи беше нещо съвсем различно. Той веднага се отзова и макар да се получи малко неудобно, защото се познавахме само от един час аз тръгнах с него към двореца.

Мога да кажа, че тази разходка и прекрасното слънце тогава ще помня още дълго време. Обиколката по една ски писта в ранната пролет с обувки на висок ток не беше най-лесното нещо за правене в онзи момент, но пък беше предизвикателство, а това да отморя на слънце и в приятна компания нищейки най-различни събития и хора също беше забавно.

Знаех, усещах и виждах, че човекът срещу мен е заинтерсован от мен не само като добър събеседник и виждах как сърцето му подскача и очите му заблестяват щом погледите ни се срещнат, но знаех и че аз вече съм омъжена и не исках да се поддам на тази игра, която очите ни не спираха да играят. Виждах как той ми поддава ръка по стръмната писта, за да се изкача по-лесно, но упорито намирах начин да изкача стръмното и сама, като се оправдавах, че не е кой знае какъв проблем, но си беше проблем с 10 см ток.:) Накрая обаче се отказах от ината си и подавах охотно ръка, за да се справим заедно с височините и така малко по малко изкачихме пистата серизно изморени, а след това се отправихме към Царският дворец, за да го разгледаме.

В Царският дворец попаднахме на компания от млади хора, заедно с които разглеждахме стаите. Те бяха доста шумни и веселяци и така времето течеше неусетно, а ние постепенно загърбихме минало и предрасъдъци и се отпуснахме. Той - моят придружител непрекъснато правеше нещо, за да ме разсмее, посвети ми и някаква творба, която изсвири на пияното в двореца, независимо, че беше забранено.

В рамките на един ден ние заедно с този мой нов познат добре се позабавлявахме разхождайки се из непознатите ни места в Боровец. Отмаряйки на слънце и спокойствие.

Няма да скрия, че в един момент романтичното в мен започна да се събужда, но аз все още запазила някакъв разум не се поддавах на емоцията, която се зароди и нарастваше със страшна сила.

Но мина разходката върнахме се и всички ни гледаха странно, очаквайки, че едва ли не мъж и жена щом са заедно и насаме все трябва да са преспали или и аз не знам какво. Изтърпяхме си коментарите и подмятанията стоически и на вечерният купон напук на всичко аз добре се забавлявах с танци, осъзнавайки че човекът, с който прекарах деня вече май е влюбен, защото той просто непрекъснато намираше повод да е наоколо, дразнеше се ако говоря с някой друг или съм някъде далеч от него. Но аз за себе си реших, че не е разумно да давам храна на клюкарите и се отдръпнах. Той остана леко разочарован, но..........................

Както и да е минаха дните на курса, купоните, дните в които бяхме заедно и ние се върнахме отново по работните си места в различни градове. Мен обаче мисълта за онези дни не ме оставяше на мира и реших да намеря начин, за да се чуем пак, което не беше трудно имайки предвид, че работата ми беше свързана с това да поддавам информация към него.

Нещата започнаха отново и съвсем на шега с писма. Пишехме си за това какво ни се случва в нашите семейства, какво искаме, какво правим, чувахме се по телефона непрекъснато. И така както ходех без желание на работа в един момент бях първи първенец в ранните зори, за да чуя поредното „Добро утро, миси писи!”, а аз да отговоря ”Добро и на теб, Великане!”.

От ден в ден нещата започнаха да стават все по-лични и усещахме как до толкова сме се пристрастили към писмата и разговорите, че не можем без тях. И така започнахме да си намираме начин да се виждаме, независимо че разстоянието м/у нас беше 400км, ние бяхме заедно.

Започна вълшебното лято на 2001г., в което моят Великан правеше своите гигантски скокове с размах 400 км, за да се видим и пием заедно кафе, за да седим и да се държим за ръце, а всичко беше като в тинейджърските години. Сякаш и двамата бяхме се смалили и изживявахме първата си любов. Криехме се по парковете, далеч от мястото където живея, за да не ме види някой познат, въпреки че тогава в главата ми беше такава ужасяваща буря от емоции, че въобще не ме интерсуваше какво и как ще става само да сме заедно. Самата мисъл за моят добър Великан /наричах го така, защото в първият момент когато го видях ми се стори адски висок и внушителен/ ме караше да се усмихвам широко и да мечтая за това колко красиво ще бъде всичко, но то си беше красиво.

Бяхме наясно, че всичко е сложно.И двамата бяхме женени, а той и с дететe, но не искахме да се откажем от нашите моменти на щастие, знаехме че те може би скоро ще свършат, но ние не искахме да сме разумни, не искахме да сме сами заобиколени от хиляди други хора, ние искахме да сме двамата и всичко да е огън, любов, любов, любов............................................

И така след хилядите истории за това как женени хора хлътват и за това колко  краткотрайни са такива връзки си казах, че аз няма да съм поредното такова доказателство, че нещата стоят точно така. Сложих сигналната лампа, която светаше на моменти в главата ми на OFF и заживях своя объркан и двойнствен живот, изпълнен с мечти и терзания, с много емоции, независимо, в коя част на страната съм.

Живеех като в магия. Бях ли на морето с приятели и мъжът ми мислех къде е Великана. Сърцето ми и умът ми бяха с него. Обаждахме се и се търсехме, тайно, но май взе да става и доста явно, защото аз препусках като вятър към поредният телефон, независимо дали е в пощата или при портиера в блока, който започваше да ме гледа много подорително след поредният безкраен разговор.

Объркване ли, страст ли, влюбване, мъчение, глупост, наречете го както искате, но за мен в един момент един човек беше цялата вселена и нищо друго нямаше значение. Бях и щастлива и нещастна и влюбена и страдаща, всичко, всичко и исках нещата да продължат да се съберем и да видим как ще бъде, ако сме заедно, какво ще стане, ако щастието не е само в 3 дни от един месец, в който сърцата ни прескачаха по хиляди свои удари докато разговаряме и се държим за ръка, докато си изпращаме поредното стихче или аз слушам поредната серенада по телефона.

За четирите месеца на онова вълшебно лято аз сияех и бях най-страхотната жена на света и като визия и като мое лично усещане. Обиколих много места с приятели и по работа, но винаги някъде около мен сякаш беше Великана с неговото мъжествено, ласкаво, нежно присъствие. Той сякаш ми нашепваше нещо и ме подкрепяше.

НОООООООООООООООООООО, след всички емоции от лятото дойде есента. Времето на моят рожден ден, времето на падащите листа и големите раздели и така в един момент, както всичко започна прекрасно и страстно, свърши взнезапно. За пореден път аз слагах края на една връзка и за пореден път сърцето ми се разпадна на множество парченца, но този път беше различно и болеше много, този тът ми трябваха години, за да се събера отново и да продължа.

Ако трябва сега отново да избирам дали да се поддам на емоцията след толкова време за размисъл и преоценки отново бих извървяла същият път и не бих се лишила от нито една сладка минута.

От тогава, от онези дни в умът и сърцето ми остана не само хубавият спомен за прекрасните и топли емоции, за морето и невероятното катерене на планина, но и едно закачливо стихче по случка, което писах на Великана:

 Комар ухапа ме,

А после още два,

Но на мен хич,хич

не ми пука за това,

щом до мен си ти сега.

Усмихни се!

Прегърни ме ти!

Нека се огледам в твоите очи!

Нашата звезда изгря

И ще пази любовта.