През това лято  прекарах само десет дни в най-прекрасния ,съвременен,български град-Сандански.Но тези десет дни са достатъчни,за да кажа,че най-хубавото лято си отива.Десет дни аз лекувах,не само дробовете си,но и душата си,като се наслаждавах на прекрасната природа.Пирин планина е чудесна.Имах възможност да съзерцавам с часове огромните,красиви дървета.Гледах ги и душата ми се пълнеше с радост и в същото време с тъга,защото знаех,че в един момент ще си тръгна.Няма по-прекрасно нещо от това да общуваш с природата.Да поглеждаш към върховете на дърветата и това да ти доставя изключително удоволствие.Общуването ми с природата се допълваше от общуването ми с чудесните приятели,които намерих в почивната станция.За кой ли път се уверих,че няма нищо случайно в този живот.Срещнах точните хора на точното място и се чувствах чудесно.Убедена съм,че човек има полза от общуването си с друг,ако научи нещо полезно от него,ако се натовари с положителна енергия и се промени към добро.Всичко това ми се случи на мен през най-хубавото лято,което вече си отива.