Здравейте, приятели!
Лета много...Дай, Боже , и още предстоят!:)
Не мога да забравя дългите горещи лета на село- при баба.Дъхавата цветна градина, резените сладка червено- розова диня, златната варена млечна царевица, току-що опържените мекички- още са в паметта ми.И куклите с малко странен гардероб, пръснат връз шарената тъкана черга под ореха...Тиквените фенери, блещукащи в тъмното, сладкото от малини, разходките с любимото непородисто вярно куче край селската малка рекичка...
Ами онова екстремно изкачване на Мусала под барабанещите дъждовни капки?!
Помня и друго синьо лято и емоциите, които ме връхлитаха на първата безгрижна лятна ваканция без родителите.Еуфорията от първото лятно влюбване, от  онези страсти, в които напълно раздаваш себе си-спонтанно, безкористно, сладостно...
Това лято също се обади със заявка "Незабрава".В него нямаше пасторална идилия, липсваше влудяваща любов, но ярко се набиваше на очи едно двегодишно момиченце- моето.И една морска ваканция- първата семейна с дете!
Как да го забравя това приказно лято?!В което дъщеря ми откри ласката на морето, прохладния покой на дъбовата горичка край плажа, атрактивните и нахални гларуси, които упорито, но безуспешно се опитвахме да нахраним  с бисквити.Ами двойният сладолед и липсата на обичайния обеден сън?!:)Лято, в което момичето ми се сдоби с цели четири кътника!Това не е шега работа!Заля ни с поток от нови думички.Запозна се с много дребосъчета като нея, вози се с лодка по Ропотамо- най- красивата зелена река, която съм виждала!
Моето незабравимо лято си има и други достойнства, но мило ми е , че детето ми бе един малък смел откривател на Живота под блесналите погледи на мама и татко!
Пожелавам на всички своите хубави незабравими летни мигове!:)
Люси