Дневник

Rozali.com » Дневник » Дневник на Rouz` » Любов

Дневник на Rouz`

Притисната

Написано на 12 Юни 2012, 09:29 ч.

Здравейте! В предната си публикация (в дневника ми)споделих с Вас за т.нар. ми "трудна любов". Историята ми е пряко свързана с предната. Започнах да пренощувам при любимия човек. След месеци родителите ми ме притиснаха в ъгъла. Започнаха да говорят за годежи, сватби. "Трябва да се изясните, не може да живеете без годеж и без сватба. Трябва да се знае, че сте заедно" Това бяха доводите им. Казах им, че не искам да прибързвам, че годежа и сватбата са отживелица. Някой ден може би, но не сега. Стигна се до разговора, който гласеше: "Едно дете имам, искам да направим годеж". Отоговорът ми естествено беше "Не е ли по-важно, какво аз искам и моето щастие?" Отговор нямаше... Боли ме, боли ме отвътре, че родителите ми ме притискат да направя тази крачка. Не трябва ли да стане, когато аз и половинката ми сме готови? През последните 2-3 месеца. нищо не се споменаваше по въпроса. Затишие пред буря! Започна се отново. "Ще дойдат близките му, ще говорим, да стане ясно, че живеете заедно. Да направим събиране и да се знае." Това бяха отново думите им. Чувствам огорчение. Чувствам, че мнението ми няма стойност, че искат да живея живота си по начина по който те решат. Не ги мисля тези неща, само заради това, което споменах в по-горните редове. Имам купища проблеми с тях. Имам чувството, че им преча. Когато не ми е добре думите са "споко нищо ти няма", ама стане ли въпрос за друг телефона се счупва от звънене и опит да се помогне. А за собственото ти дете? Нищо! Мъчно ми е, тежи ми на сърцето всичко това. Какво да направя, по какъв начин да им кажа, че искам аз да устроя живота си по моя си начин, пък ако ще и да сгреша? Човек сам се учи от грешките си. Всеки ти казва какво да правиш, но не знае дали е правилното.

Още от личния дневник на Rouz`

Новини


РЕКЛАМА

Автори в Дневник Rozali

Хороскоп за деня


Реклама

Топ оферти

Здраве

Той и тя