Дневник

Rozali.com » Дневник » Дневник на BaDBluEeYeS » Любов

Дневник на BaDBluEeYeS

Изчезването на Самаел

Написано на 29 Април 2012, 13:21 ч.

Самаел се вгледа в последните слънчеви лъчи,които потънаха зад хоризонта. Бяха и последните,които виждаше. Като на лента минаха всичките мигове, които бе преживял с нея.Всяко докосване, поглед, целувка. Обичаше Я! Боже, колко много я обичаше! И именно, защото я обичаше трябваше да си отиде, защото знаеше , че оставането му може много да й навреди. Реши да тръгне без да се сбогува. Не й каза нищо. Просто не искаше да я вижда да плаче.Нямаше да понесе сълзите й. Тя навярно никога нямаше да му прости, както и никога нямаше да разбере, че раздялата му с нея е най-трудното нещо, което бе правил в живота си. - Няма връщане назад! - изрече това глухо, засили се и скочи. Докато падаше спомените му започнаха малко по малко да се изтриват. Срещите, нежността на кожата й, целувките, гласът й, усещането да е едно цяло с нея. Знаеше, че така се случва. Паметта не съществуваше там от където идваше той... Секунди преди да изчезне от Земята, той направи нещо немислимо за един демон - помоли се. Да! Помоли се на Бог - никога да не забравя очите й... Последва сблъсъкът, а след него големият МРАК! ...Когато отвори очи, отново си бе у дома. В Ада. Но защо това "у дома" му се струваше толкова далечно и чуждо? Изправи се. Всичко го болеше, а в мозъка си имаше бяло петно. Колкото и да се напрягаше не можеше да си спомни нищо свързано със Земята и хората. Само очите.Сините очи на жена. Само те изплуваха в съзнанието му. Дали бяха спомен или просто част от сън? Не знаеше. А така му се прииска да разбере... - Самаел, шефът те вика - Азазел го измъкна от мислите му, които в онзи миг му причиняваха болка - Междудругото,добре дошъл, братко! Двамата се прегърнаха , както правят стари приятели, които не са се виждали скоро. - Добре ли си, Самаеле? - Не съм на себе си, братче. Но мисля, че това е нормално. Скоро пак ще си бъда Аз. Той погледна към кървавочервеното небе и пое дълбоко въздух. Изведнъж сърцето му се изпълни с ненавист. Ненавист към хората и към ангелите, които ги закриляха. Да той отново си беше у дома и отново бе демон. ... В едно кътче на Самаеловото сърце, дълбоко скрита, спеше голямата му ЛЮБОВ към нея. Към г-ца Синеока. А очите й щяха да го посещават години наред в сънищата му. До деня , в който отново щяха да се срещнат. Mak tub! Защото така бе писано.

Коментари: 0

Все още няма коментари за "Изчезването на Самаел".

Добави коментар.

Още от личния дневник на BaDBluEeYeS

Честита Нова Година!

Нова година – нов късмет! Така казват хората. Началото на новата година е идеален момент, ако си решил да започнеш живота си на чисто. Странно как точно , докато слушаш как всичко живо наоколо брои последните секунди на отминаващата година, всичко, което ти се е случило през нея минава като на кин...

Писмо до баща ми

 Ех,тате,кой е предполагал,че такова нещо може да ти се случи.Само,ако знаех щях да ти кажа всичко,онова,което години наред премълчавах,защото с тебе така и не намерихме общ език.Днес в болницата,докато държах ръката ти исках да ти кажа,толкова много,а задавена от сълзи само шепнех "тате"....

Крилете

Сякаш беше минала цяла вечност,откакто г-н Огнен бе видял за последно усмивката на г-ца Синеока.Нямаше я от няколко месеца и в малкия апартамен сега му се виждаше толкова празно.Как бе живял преди без нея?Опита се да си припомни,но в главата му напираха само спомени от съвместното им съжителство.Той...

Новини


РЕКЛАМА

Автори в Дневник Rozali

Хороскоп за деня


Реклама

Топ оферти

Здраве

Той и тя