Чувствалили сте се някога невидими?? Да говориш, а никой да не ти обръща внимание; да плачеш, но никой да не вижда сълзите ти; да крещиш и никой  да не чува виковете ти... Боли... Боли да разбереш, че и "вечното" приятелство свършва. От онова приятелство, в което като малки сме  се вричали -->" Приятелки завинаги !!" . Сякаш е една стока.. асортимент в магазина- със срок на годност.. Или пък аз съм си създавала илюзията,че съм имала такова приятелство. Лъжи! Лъжи! Лъжи! Тъжно е да знаеш, че нямаш приятели, да няма човек, който те разбира, с който да споделиш и радост и тъга..... Защо живота ни кара да сме безчувтсвени.. Защо хората трябва да се нараняват едни други.. Защо трябва да я има злобата....

Умря в мен онова наивно момиченце, което вярваше в хората, в приятелството, любовта.. Няма я вече усмивката на лицето ми,нито мечтите ми ..  Само подпухнали очи и раскъсано сърце - това остана от мен.    Живот ли е това или съществуване???