мило дневниче...

      всяко нещо изисква време, внимание и компромиси, за да се получи - най-вече връзките. Но как да различим малкия компромис от голямата жертва. Имам ужасното усещане, че съм започнала много да преигравам, да се поддавам на някакви мимолетни импулси и да губя почва под краката си само защото съм убедена, че давам повече отколкото получавам. Нормално ли е, когато говорим за любов да вадим кантара?

    Улавям се, че мисля как бих или не бих направила едно или друго нещо без да си давам сметка, че някои неща се правят без да се очаква нещо.  

    Много познати ми говорят как кучето скачало според тоягата. Не веднъж съм чувала" както го научиш"...това оправдание ли е? Дори не знам вече кога съм права и кога не.

    Ако започна да броя от 1000 до 1 преди да се нацупя и преди да изпляскам нещо неподходящо във въздушното пространство дали ще помогне?