От 9 месеца съм с приятеля ми, може да се каже дори, че живеем заедно. Момчето не е лошо, обичам си го по някакъв начин вече, но не мога да забравя бившия ми приятел А., който ме накара да изпитам най-голямата болка в живота ми.

Познавах А. от 12 годишна, от тогава си го и харесах. Репутацията му никога не е била добра. Типичното лошо момче. Засичахме се много рядко на две години, веднъж, два пъти най-много. Когато бях на 20 случайността ни срещна отново и тогава си разменихме телефоните. Всичко в началото беше страхотно, знаех, че може би не съм само аз, че има и други, но нали бях с момчето, за което толкова години мечтах и не ме бъркаше, живеех ден за ден. Това беше до момента, в който започнах да се влюбвам, не искам да разказвам колко ужасни моменти съм преживяла през следващите няколко месеца докато той остане само с мен и започне да ме обича, поне така тогава мислех или по точно той се постара да ми внуши, че е така. И така година и половина след това всичко беше долу-горе добре, не мога да кажа перфектно, защото никога не е било, понеже момчето, в което бях лудо влюбена обичаше да си пиива и съответно не е приятно всяка вечер почти приятелят ти да е пиян... Е, много се карахме, много плачех, но въпреки всичко го обичах много и изтърпявах всичко.

Дойде и момента, в който на А. му скимна, че иска да има дете и то, защото повечето му приятели или вече имаха или чакаха. Той е от хората, които не могат да останат назад. Аз съответно не се съгласих, на този етап от живота ми да имам дете. В последствие реших да отида и на студентска бригада. И в края на мин. година постепенно той започна да страни от мен, но въпреки всичко си настояваше за дете, а и реши, че иска да се изнесем само двамата на квартира. Всичко ОК до момента, в който видях в една от картите му смс от някаква. И така започнаха и подозренията ми. Успя доста време да ме лъже, въпреки че и аз не малко си затварях очите и не исках да прогледна. Звънях и, и я питах какво има между тях, а тя ми каза да се оправям с него. Така още месец в невидение до момента, в който една неделя вечер тя ми се обади да ме попита същото, каквото аз я бях питала преди няколоко седмици, а именно какво има между нас. И това става след един страхотен уикенд на мойто село, в който той дори брак ми предложи. Е, представете си как се почувствах да ме попита някаква какво общо имам с приятеля ми, с който сме заедно от 2г и 5месеца. Установихме съответно, че той е и с двете ни, че лъже и двете ни по един и същи начин. С нея се видяхме още същата вечер. Отидох в квартирата и за да го изчакаме да дойде, но той беше вече предупреден, че и двете сме там и не дойде. Така имаше още два дни лъжи, когато говори с мен, ме обича и не може без мен. Същото казваше и на нея като се чуят. Направихме така, че да се срещнем тримата заедно и тогова казвам ви няма такава наглост. То не беше, че и двете ни обичал, че искал и с двете ни да спи и какво ли не още. Тогава аз се отказах от човека, когото обичах повече от всичко на света. А и тя каза, че не иска повече да го вижда. Е, да ама тя остана с него, лапитията, която още дори училище не беше завършила даже и забременя две седмици след всичко това.  А аз три месеца не знаех къде се намирам. От сутрин до вечер само плачех, стигнах до там да вземам и антидепресанти.

Отидох на бригада, върнах се и все още мислех за този човек, все още го исках, все още го обичах, той вече беше женен и детето му беше на път да се роди. Запознах се тогава и с настоящия ми приятел. Нръгнах с него на същата дата, в която жената на А. роди. Сегашният ми приятел е готино момче, но на дали някога ще го обикна така както обичах А. Сега редовно виждам А. с жена му и детето им. При всяка среща нещо в мен се преобръща. И не стига това ами и нощем често го сънувам. Не знам някога дали ще мога да преживея всичко това.

Хората казват, че с времето всичко се забравя, но май за мен не се отнася това, надявам се да бъркат и за това, че истинската любов се среща веднъж.

Е, това е краткоят вариант на моята история...