Живота има две страни , простичко казано - добра и лоша , също както смъртта.Защо твърдя същото за смъртта ? Лошо е когато загубиш някой наистина
близък и скъп за теб човек, трудно излизаш от депресиата и никога не можеш да го забравиш, видимо се примеряваш, но вътрешно още тъгуваш за старите дни
и непреставаш да си задаваш въпроса : "Защо се случи това?!" , "С какво той/тя го заслужи ?". А след време когато раната в теб зарасне, но белега остане поглеждаш от добрата страна и си казваш: "А, може би там той/тя е по-добре отколкото ние тук", "Може би тя/той там е получил/а по-прекрасен, по-добър живот".
За мен обаче живота винаги си остава змия захапала опашката си . За живота може да се говори много, както и за истинските приятели .Тя беше лъчезарно момиче, сякаш в очите й гореше целия свят. Запознахме се още като бях в старото си училище. От тогава ние станахме неразделни.Никога
не бях имала такава приятелка като нея. Тя беше наистина добър човек, през краткиа си живот не беше сторила зло на никого, самото й име беше Добрина.
Само една нейна усмивка можеше да ти повдигне духа или просто едно "Муцуно" изречено от нейната уста можеше да те накара да забравиш проблемите и да
се втурнеш в свят с изпълнен с много смях и усмивки. Доби беше амбициозно, отворено към света момиче. Знаеше много да не кажа всичко, а имаше ли нещо
което незнае тя бързаше да го научи и усвои .Пазеше детското и невиното в себе си . Всяко лято прекарано с нея беше още по-хубаво от миналото.Плачехме, за-
бавлявахме се заедно.Тя можеше да накара и най-набурсучения човек  да се усмихва повече.Но ето, че това лято беше фатално, не само за нея  и за мен ,а за
всички хора които я познаваха дори и за тези които не я познаваха. На втори август тя трябваше да навърши седемнайсет години, но съдбата явно е решила друго.На двайдесети юли тази година тя напусна земния свят без дори да го е опознала.Детската и лъчезарна усмивка няма да я видим никога.Звънкливия и мек глас няма да го чуем отново, нито пак да видим онова момиче, което кипеше от енергия всеки миг, което разнообразяваше сивите дни.А, мечтите останаха празни.
До ден днешен аз още не мога да се примеря с лошото, за да почна да мисля доброто -че тя там е по-добре.Огромната дълбока в мен рана още кърви и скърби за Добрина Още помня ангелската й душа, сякъш беше вчера когато бяхме някъде и се смеехме, мечтаехме, пеехме и танцувахме през деня , а вечер говорихме и го обсъждахме по телефона. Сега оставам единствено с многобройните пъстри спомени във вече единнотонния си ден.Гледам в хората и понякога се припознавам в тях мислейки, че всичко е един кошмар и че тя е жива редом до мен, но след това разбирам, че  кошмара
същност е самата реалност.Болката ли ? Болката е вързана ръка за ръка с реалноста . Боли когато отвориш очи и погледнеш злата реалност и виждаш че си безсилен, за да я промениш и тогава ти не ти остава нищо друго освен да преглътнеш голямата и горчива истина.Тъжно е че я няма , тъжно е че още един млад човек си е отишъл...Една душа се ражда ....и остава вечна Доби винаги е с нас !!!

Това го написах 2005, когато всичко това се случи ... А днес 2.08.07 година тя трябваше да навърши 19 години ..... Обичам те Добз !