Онзи ден говорих с един колега,чиято приятелка скоро ще се премести в друг град,за да следва.Другият град не е много близо до нашия. Попитах колегата си "Няма ли да ви е тъжно един без друг,като няма да е виждате толкова време?" А той ми отвърна "Е,тъжно ще е.Според мен ние ще се разделим заради разстоянието.Но аз й казах,че ще бъдем заедно и ще успеем да запазим връзката си,въпреки километрите..."В отговор на моята неразбираща и учудена физиономия,той допълни :"Ако и бях казал,че не вярвам да останем заедно,тя нямаше да замине,много ме обича,а специалността е много хубава и това е голям шанс за нея".Аз нищо повече не казах,защото не знаех какво. Замислих се-дали това беше благородна лъжа от негова страна,за да не пропусне шанса си неговата приятелка????Съществува ли въобще благородната лъжа?Ами приятелката му...Няма ли тя да страда ,когато един ден разбере каква е истината-а именно ,че той още от заминаването й е знаел,че нямат бъдеще заедно?Тя със сигурност ще се измъчва,а ще се опита ли да се замисли над лъжата му,ще осъзнае ли каква услуга й е направил той с това?А дали това е въобще услуга?Кога трябва да правим компромиси? Трябва ли да казваме всичко,което мислим,дори да знаем ,че то ще нарани половинката ни?От колко истина и от колко лъжа се нуждае една връзка?