Толкова мъже е имало в живота ми,че и още си ги има повечето.Но си се чудя на ума как започвам по нещо със всеки,а към никого не изпитвам нищо.Ето от ново се оставих по течението и пак се оплетох,а си бях на село,където уж нищо интересно не става.
Такава съм си,аз ако не се олея,кой?Отидох си да остана малко при баба и да покротувам,а то...Както си се прибирах последната вечер от другата ни къща и бързам през центъра да не ме закачат нещо селските мангалчета и гледам на една пейка трима познати.Естествено много се зарадвах,защото мислех че няма други луди да са си на село,и спрях да полафим.А единия си пада по мен от половин година.Не сме се засичали много често птрез това време,но явно още му допадах,защото като реших да се прибирам тръгна да ме изпраща.Искаше да се разкарваме,но аз трябваше да си приготвям бегажа и да си ходя.Като стигнахме до пред нас взе да ме моли да не се прибирам още и аз влязох само да си взема цигарите и пак излязох.Тръгнахме да се поразходим и седнахме на една пейка през няколко къщи.И както си приказваме той взе да ме прегръща и да ме целува и ...правихме секс.
Обещах му да си отида пак на село след няколко дни(утре трябва да си ида),но не знам дали искам.Не че му има нещо на момчето,дори ми е предлагал да ходим,и то няколко пъти,но май нищо няма да излезе
Винаги така правя,когато с някой много се харесваме съм най-свитото момиченце,а когато някой просто ми е симпатичен - действам веднага.Е млада съм,ще се науча,но колко ли грешки ще направя дотогава?