Идва един момент, когато му писва на човек от всичко. И този момент дойде и при мен. В тази последната година не видях особено добри неща. Незнам на какво се дължи тая каръщина. Мълча си , на никой не споделям колко ми е тежко - не виждам смисъл в това. Никой няма да промени нищо. Просто ще ме изгледат странно. Имам приятели - не много, но имам. Но и в тях рядко виждам утеха. Може би проблема е в това , че трудно споделям. Такава съм! Искам и се надявам ,силно ,щастието да дойде и при мен. Мисля , че вече е и моето време да бъда щастлива. Иначе човек за какво да живее?! Не искам много, нали?