Написано на 30 Ноември 2008, 17:16 ч.
Говорш ми направо и се опитваш да бъдеш сериозен и непреклонен, но успявам да прочета в очите и в гласа ти, че дори и сам не си вярваш. Тогава защо говориш за раздяла и за студ? Просто се опитваш да намериш решение без страдание, но няма такова. Опитваш се да ме накарш да потърся любовта другаде, за да не ме боли вече с теб. А дали ме боли от това че съм с теб или заради гадните несправедливи обстоятелства? Не е от любовта, която за мен е истинската и неповторимата, тази която човек намира веднъж в живота и се бори за нея без да мисли за други нещо, без да спи, без да се храни, без да търси друго щастие, без да се вълнува от работата, от света. Е нямаш право да ми отнемеш това, още по-малко след като ми доказа, че и за теб е така с мен. Тогава защо искаш да излъжеш и мен и себе си? Не го прави, не се прави на такъв, какъвто не си, на човек, на когото не му пука за мен и за любовта ни. Обичам те и няма да те оставя, ще те гоня, няма да заравям никакви спомени и чувства, ще те подкрепям както и до сега, ще те обичам още повече, няма да ти позволя да съсипеш и мен и себе си, заради момент на несигурност, в момент на болка, в момент, който те е излъгал че това е решението. Но то не е това? Дай шанс на нашата връзка.
Знаеш, че те чакам, както винаги!
Познаваш ме добре
и аз тебе.
Обичам те без страх,
защото любовта ни не е грях....
Докато се лутаме в лабиринта на живота, разбираме много истини за него. Една от тях е, че живот живян, правейки грешки, е много по-ценен от живот, прекаран правейки нищо. Тази истина съм я...
Идва ден
за теб и мен,
когато ще летим
и никога няма да се разделим.
Като през буря една
ни премина любовта,
но без съмнение и страх
обичта ни не хвана прах,
а се разгорещи
...