Как всичко се преобръща?!?  Вчера бях малко и щастливо дете, не осъзнаващо какъв човек има до себе си, радващо се на всеки малък жест мислейки го за най - ценното. А днес едно наранено сърце диктува живота ми, сърце не осъзнаващо на какво е подложено, сърце което не различава дали го боли малко или много, защото е свикнало, свикнало е да бъде наранявано, свикнало е да плаче и тъжи, сърце , което не знае що е радост и щастие, сърце което се е залъгвало, че е щастливо. А зад това сърце стои едно момиче, което е вярвало в щастието и най - вече в любовта, момиче което помага всячески на всичките си приятели, дори и неприятели да бъдат щастливи поробвайки собственото си щастие. Това момиче не знае и не може да повярва, че пак ще обича, че пак ще бъде щастливо, че пак ще е влюбено някога, а сърцето...ах това сърце разбито на хиляди парченца...ще го събира, ще го съединява, защото момичето се надява, надява се че слънцето отново ще го огрее с лъчите на щастието и любовта, не осъзнаващо, че никога няма да е истински влюбено, истински щастливо...Как всичко може да се преобърне, как живота може да преминава от едната граница в другата...Това същото момиче ще продължава да е с човека, с мъжа които и отне всичко децко, които я принуди да излезе от красивия свят и я захвърли реалността, не осъзнавайки колко болка и причинява, не осмисляйки колко може да боли едно недоказано "Обичам те" не искайки да разбере, че я наранява с всеки изминал ден... И така живота си продължава, момичето с нейното изстрадало сърце продължава да се надява на онзи слънчев лъч, но той не е толкова ярък колкото е бил, много усилия е положило да събере всички парченца от сърцето си...и момичето си мислеше как може един човек да разбие сърцето и да обезсмисли живота и, да твърди че го обича а да го наранява...чудеше се момичето, но не разбираше беше прекалено добро , за да осъзнае горчилката на света, в които живее и нищо друго не му остава освен да събира отново и отново парченцата от разбитото си сърце, докато спре да тупти и онова момиче, онова дете отлети от тази земя изпълнена с коварство и лъжи и се отнесе в друго време в друг свят, където ще обича и ще бъде обичано истински...не само на думи...до тогава ще търпи болката и ще преглъща сълзите от горчивата любов...