Не казвай нищо,просто чети.....
Времето минава и всеки продължава напред по своя път,нашето остана толкова отдавна в миналото,просто аз отказвах да го приема,заблуждавах се,че още има шанс всичко да е като преди,живеех със спомени и всеки път,когато си тръгвах винаги се обръщах назад с копнеж,исках да се върна,да изтичам и да те прегърна или поне да гледам как се отдалечаш от мен,докато съвсем се изгубиш от поглед.Толкова пъти търсех в очите ти нещо,което да ме върне пак.Толкова излишни думи и толкова премълчани неща,толкова пъти се наранявахме взаимно,толкова пъти се разминавахме.Поиска да излява от живота ти,направих го.Болеше,когато разбрах за нея,исках да плаче,а трябваше да се усмихвам.Трябва да съм силна и такава и ще бъда,може да загубя теб и всичко,но никога себе си.Затворих вратата и обърнах нова страница,бавна продългих напред изтивайките от живота си,осъзнах,че някой неща са такива,каквито са и някой хора,просто не са един за друг или поне ние не бяхме.Тя те обичаше и не я обвинявам или мразя,но защо нараняваш всички жени,които те обичат,нарани и нея.За мен вече няма значение,забравих те,простих ти болката и не изпитвам нищо,обичах те и дълбоко в себе си се надавам,че и ти си ме обичал,но няма значение.Сега ти желая щастие.....Това са всички неизречени думи,но не мисля,че има смисъл някога да ти ги кажа.Не остана нищо.
ПП.Окончателно теглих чертата и продължавам напред.