Ех,тате,кой е предполагал,че такова нещо може да ти се случи.Само,ако знаех щях да ти кажа всичко,онова,което години наред премълчавах,защото с тебе така и не намерихме общ език.Днес в болницата,докато държах ръката ти исках да ти кажа,толкова много,а задавена от сълзи само шепнех "тате".А ти милваше ръката ми и макар,че не можеше да ми кажеш и дума,ми показа колко много ме обичаш.Тати,помниш ли как като бях малка ми четеше всяка вечер приказки за принцеси,помниш ли как слагаше ръка под главичката ми,за да заспя,помниш ли колко обичаше да ме качваш на раменете си.Аз помня,тате,не съм забравила...Колко пъти съм те молила да ми кажеш,че ме обичаш,а ти така и нито веднъж не ми го каза.Сега знам,тате,че винаги си ме обичал и че дори сега,когато умираш,не спираш да ме обичаш.Чудех се гордееш ли се с мен,а ти си умирал от гордост всеки път като си ме видел.Прости ми,тате,за всяка една лоша дума.Прости ми,че и аз от инат никога не ти казах,че те обичам.Ако можех сега да върна времето назад бих ти казала всичко това в очите и бих те прегърнала силно.И знаеш ли какво,осъзнах-че всеки  път когато съм те наранявала,всъщност съм наранявала себе си.И накрая,тати,искам да ти кажа,че много  съм ти благодарна,че благодарение на тебе ме има и мен.ОБИЧАМ ТЕ!

 До всички,онези,които четат това писмо-не чакайте да стане прекалено късно,ами веднага се обадете на хората,които обичате и им го кажете,защото не се знае дали ще имате друг шанс.Животът е твърде кратък...