Лора Граймс е 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания, което се самоубива, след като е системно малтретиранa в училище от свои връстници.В предсмъртното си писмо оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението и.

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък.
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък.
Аз съм човекът, който те отвращаваше.
Аз съм човекът, на когото се подиграваше.
Аз съм човекът, който седеше самотен.
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно.
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден.
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен.
Аз съм човекът, който носи болка в очите си.
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си.
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време.
Аз съм човекът, разрушен от това бреме.
Аз съм човекът, който се давеше в презрение.
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение.
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление.
Аз съм човекът - от твоето поколение.
Аз съм човекът, чието име не знаеш.
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
но и аз съм Човек - като теб!

След прочетеното до тук си задавам следните въпроси: Знаем ли кои сме и какво правим с хората покрай нас? Дали сме наясно, че дори и неволно можем да съсипем 1 човешки живот !!! Кое поражда жестокостта у хората към по-различните и по-слабите? Защо и кому е необходимо това?