Дневник

Rozali.com » Дневник » Дневник на захира » Жената

Дневник на захира

Виж всички публикации в дневника на захира

Повече информация за захира

Спомени

Написано на 01 Октомври 2008, 22:16 ч.

Сутрин е.Спя и в просъница чувам будилника,подяволите не е будилника,а е звънеца.Днес съм почивка,кой ли може де е по това време.Звъни се втори път,няма как трябва да стана.Отварям вратата и я виждам,приятелка от стария ми клас,с която стояхме заедно в 5 и 6 клас и не сме се виждали от 6 години,откакто замина за Америка,заедно с нея са още няколко съученика от стария клас,не мога да повярвам,дали сънувам,не,не е сън истина е.Пита ме дали искам да се видим и да поговорим,а аз сънено измънквам,че ми тярбват няколко минути да се оправя.Обличам се и се гримирам механично,сякаш съм блокирала,тази среща е твърде неочаквана и изненадваща,още по,ми къде живея,а преди идваше почти всеки ден.Слизам по стълбите.Всеки разказва за себе си,как е,какво учи,общо неща,дали е виждал някой от стария клас,по някоя клюка.Не сме били близки никога,но се радвам да ги видя.Макар,че сме били заедно в един клас много години,никога не съм ги познавала наистина,а може би не съм и искала,дали съм пропуснала?Как понякога човек пропуска да опознае хората около себе си,опирайки се само на формални отношения,дали така не губи....Дали това е просто една кратка среща,когато си казваме,че ще се видим и чуем скоро,но това скоро се проточва с години,когато се срещаме случайно и само разменяме няколко думи от учтивост или се подминаваме,преструвайки се,че не се познаваме,защото не знаем,какво да си кажем или бързаме и не искаме да изслушаме безразлично поредната история,която няма никаква значение.
Виждам ги,че са се променили,пораснали са,по зрели са,ами аз дали съм същата или за тях също съм различна.Мисля си дали грешките са ми помогнали да си извадя поука и дали нещо е можело да е различно,но не няма смисъл,някой неща просто са каквито са.Сега ги няма детските спорове,интригите,омразата,чудя се как може да казваме или правим неща,които нараняват и как моежм да мразим някой,които дори не сме си направили труда да опзнаем,защото лекомислено сме го вкарали в стереотипа готин или смотан,сякаш е просто да определиш повърхностно някого като свестен или пропаднал само защото има само шестици и си учи съвестно или защото се крие да пуши в двора...но с времето виждаме нещата различно.Макар и да изглеждаме същите,сме различни,всяка секунда се променяме по малко,а времето лети така неусетно,че сякаш не вярвам,че са минали толкова години,отново пyтувам назад чрез спомените си,разхождам се в парка,както преди години и всичко е същото,както тогава,освен ние.........

Коментари: 1

Виж всички коментари за "Спомени".

Добави коментар.

Още от личния дневник на захира

Ден

Поредния тежък ден,работа лекции,чувствам че се изчерпавам,постоянно допускам глупави грешки,толкова съм разсеяна...Чувствам се изтощена,искам просто да чета или да слушам музика,а вместо това гледам безразлично в една точка....искам да плача поне пред себе си,поне за миг да бъда лигла,омръзна ми да...

Неизпратено

Не казвай нищо,просто чети..... Времето минава и всеки продължава напред по своя път,нашето остана толкова отдавна в миналото,просто аз отказвах да го приема,заблуждавах се,че още има шанс всичко да е като преди,живеех със спомени и всеки път,когато си тръгвах винаги се обръщах назад с копне...

Още те обичам....

Любовта ту се появява,ту изчеза.Тя си мислеше,че всичко е приключило отдавна,че е забравила.Не се бяха виждали година,не мислеше за него,нито се ровеше в спомените,покрити с прах на тавана.Миналото си е минало и всеки има право на следващ опит да е щастлив. Тази вече...

Новини

Финансират 23 000 двойки за ин-витро бебета догодина Още