Здравейте, отново от мен!
Искам да споделя нещо с вас, което ме накара да се разочаровам от държавата ни, от управляващите ни и законите, които създават особено за бъдещите майки, които раждат деца или т.нар. "Бъдещето на България".
Бременна съм в четвъртия месец и от сега разбирам колко ще е трудно, да си гледам детето, не от гледна точка, че няма кой да го гледа когато се наложи, а от финансова гледна точка. Бъдещият ми съпруг получава хубава заплата, не се оплаквам от това, а от моето майчинството, което ще бъде 220 лв. т.е. минимална заплата, през цялото мачинство понеже бебето се появи доста неочаквано, но пък отдавна планирано. (Нека да поясня, че поради гинекологични проблеми забременях доста трудно след почти година неуспешни опити.). Едните баба и дядо са вече пенсионери, а като се има впредвид тяхната доста бедна пенсийка стига само за да си платим сметките и за храна за една седмица. Другите все още работят и могат да помагат, но бъдещият ми съпруг е с малко твърд характер и иска сами да се справяме с всичко.
Законите за една бъдещите майки е, че губят високото майчинство за първите 9 месеца ако тръгнеш да излизаш в болнични. Какво да кажем за тези жени като мен, които не могат да ходят на работа през зимата, защото се разболяват и предпочитат да си стоят вкъщи на топло. Искаш или не искаш се примиряваш с всичко, в един момент макар и от рано-рано започваш да кроиш планове как едната баба ще се върне от Гърция, за да гледа внучето след като навърши 9 месеца, за да може майка му да си намери нова по-хубава и с по-нормални условия работа.
Повечето майки, които нямат кой да им помага, се решават на дете едва, когато спестят повече пари за да им е по-леко майчинството от гледна точка на финансите. Вярно че минималната заплата се очаква да се вдигне, но тогава ще се вдигнат и цените, в същото време парите в повечето случаи пак недостигат. След стачките, които вдигаха майки и бременни жени, условията за отглеждане на едно дете пак не са добри.