Казват, че есента е сезонът на равносметките. Сигурно затова съм малко тъжна, което рядко ми се случва. Затова се радвам на тъжното си настроение.

Напоследък често гледам назад. Към отминалите неща. Вече приключили. Не знам дали това ми помага, но като че ли имам нужда от това. Приключих не просто една връзка, а цял период от живота си. Сигурно е нормално да продължиш да го премисляш. Понякога ми се иска да му обясня. Да му разкажа защо съм си тръгнала. Колко нещастна съм била. После си давам сметка, че в това няма никакъв смисъл. Хората рядко приемат критика, още по-малко обвинения. После ми се ще да му кажа, че всъщност съм го обичала. Но и това не променя нищо. Не мога да бъда с него. Просто не мога. А може би както казаха в един филм, на някой връзки просто не им е писано.

Навън е мрачно. Това не ме натъжава. Има пътеки, които не можеш да извървиш. Има места, до които не можеш да стигнеш. Дори когато много ти се иска. Сами не познаваме сърцата си...